Клей Харви - Идеален ден за убиване

— Значи омайвахте със сладки приказки ченгетата, докато ме държаха изолиран цели четири часа в управлението.

— Точно така.

— И им казахте да ме оставят на мира, да не се престарават или направо да ме целунат отзад.

— Накратко казано, да.

— На Фанър това сигурно му се е харесало — измърморих аз.

— На кого?

— Джон Т. Фанър, лейтенант от отдел „Убийства“, от бързо загряващите. Изключително съвестен полицай. Обзалагам се, че в момента скърца със зъби от яд.

— Имай предвид — каза полковникът, — че онази малка сценка на строги полицаи е по предварителен сценарий. Ти просто си се защитавал. Ченгетата са те гълчали единствено от благоприличие. Нали трябва да поддържат престижа си пред обществеността. Но не е съществувала никаква опасност да те арестуват. За теб са се застъпили шестнайсет свидетели.

— Тогава защо си направихте труда да се намесите?

Той се изопна, почеса се по главата и нищо не отговори.

Просветна ми.

— Изплашили сте се, че съм се показал много сръчен. Сам, срещу двама гадни фукльовци, застрашаващи живота ми. Единият дори с автомат. А аз да ги просна и двамата. Само с три изстрела, при това последният ненужен. Способен ли е средностатистическият американски гражданин, дори някой изкусен стрелец, да извърши подобен подвиг? Не е много вероятно. Онези от високите постове са решили, че от местната полиция могат да станат прекалено любопитни, да се поровят из миналото ми и да открият някои пикантни подробности, отнасящи се до военната ми кариера, нали? Изпратили са теб, за да провериш как стоят нещата, да спреш разследването още в зародиша му, ако е възможно, а ако не, да прецениш вероятните последици.

Личеше си, че се чувства неловко.

— Ами ако бях разкрил душата си, полковник Макелрой? Ако бях разказал за ужасното си минало? Ако бях посочил дати, подробности, имена, ако бях разобличил кървавите ни наказателни акции?

— Тогава вече щеше да си във федералния затвор, обвинен в нарушение на Закона за служебната тайна.

Бях негов и той го знаеше.

— Това приятно посещение няма нищо общо с някакво предложение за помощ от ваша страна. Просто началниците ви са искали да ми напомнят, че е по-добре да си държа устата затворена във връзка с определени мръсни, съмнителни и абсолютно незаконни военни операции, проведени преди две десетилетия, в случай че съм забравил. Е, полковник, можеш да докладваш, че не само аз ще си мълча, но и на самата общественост изобщо не й дреме. Освен това, и аз самият не бих искал никой да знае в какво съм бил замесен.

— Това е добре — каза той и се изправи. — Погрижи се да спазиш обещанието си.

Изпратих го до вратата. Тръгна си, без да ми пожелае „приятни сънища“.

Татко явно беше чул затръшването на входната врата, защото когато се обърнах, той вече стоеше до камината с угрижено изражение.

— Какво ще кажеш да поговорим?

— Разбира се, татко. Да седнем.

Така и направихме, аз в креслото до камината, а той — в любимия си стар люлеещ се стол.

— Синко, всичко наред ли е?

— И още как. Имам парченца стъкло в косата, една-две драскотини, но това е всичко. Нищо ми няма.

— Знаеш, че не това имах предвид — скастри ме той. — След като се обадиха от банката, изключих телевизора. Не исках Кълън да гледа баща си по новините в шест, със суетящи се наоколо ченгета. Щеше да се пита какво си направил или какво са ти направили. Можеше да се изплаши малкият.

— Направил си каквото трябва. Винаги постъпваш правилно, когато се отнася до Кълън.

— Винаги съм се опитвал да е така и що се отнася до теб, докато растеше.

— Зная, татко. По-голямата част от конфликтите ни бяха по моя вина. Когато станеш юноша, изведнъж решаваш, че морето ти е до колене. Най-малко десет години ти трябват, за да осъзнаеш в какви дълбоки води, всъщност, плуваш.

— Онова, което ме притеснява — започна той, — е как ще ти се отрази цялата тази врява. Спомням си, когато се върна от Корея, сякаш носеше целия свят на раменете си. С майка ти не можехме да спим нощем, измъчвани от притеснения. Върна се напълно съсипан от задокеанската си служба. С течение на годините живна малко, но никога не стана предишният. Женитбата ти с Тес оказа благоприятен ефект върху теб, но с Кълън дойде големият обрат. Загубата на Тес ме накара да си задам въпроса дали ще можеш да устоиш на непоносимата скръб, или ще рухнеш. Трябваше да бъдеш силен заради Кълън. Единствен ти му беше останал. И се справи отлично. Грижеше се за малкото си момченце по най-добрия начин, възможен за един мъж, въпреки че не можеше да заместиш майка му. И все пак, нищо от случилото се не беше по твоя вина. За днешната престрелка може би не си виновен ти, но ти беше човекът, който ги уби. Няма да ми е приятно, ако отново те видя такъв, какъвто беше след Корея, унил, потънал в мрачни мисли. Ти така и не ми разказа много за нещата, които сте вършили там, но не би трябвало да има сериозни проблеми след шейсет и осма, когато комунистите дойдоха на юг и нашите момчета на Пуебло бяха арестувани и хвърлени в затвора. Спомням си, че брат ми Джеймс изглеждаше по същия начин, когато през четирийсет и пета се върна от Тихия океан. Престана да ловува, ей така, изведнъж, макар че от това беше си изкарвал прехраната през целия си живот. И изобщо не искаше да говори за войната. Близо трийсет години по-късно синът ми заминава отвъд океана, а когато се прибира вкъщи прилича на развалина, но не иска да признае защо. Също зарязва лова, дори и на катерици. Затова реших, без някога да го споделя с майка ти, че си вършил незаконни неща и то, свързани с убийството на хора. Само това трябва да е било. Сега си почти същият весел и шеговит човек, какъвто беше като младеж, вероятно дори отново ловуваш, така че и Кълън може да опита. Не искам всичко това да отиде на вятъра заради някакви си нещастни обирджии, които са се опитали да те направят на решето.