Клей Харви - Идеален ден за убиване

Погледнах часовника си. Един и четвърт.

— Е, всъщност вчера. На първия, когото прострелях, не дадох никакъв шанс, дори най-нищожния. Той дори не ме заплаши или поне не го изрече. Само ми каза да изляза от пикапа.

— Тези угризения са безпредметни и ти го знаеш — намеси се Дейв. — Онзи тип е бил с пистолет в ръка. Не мислиш ли, че е щял да го използва? Всяко друго поведение би било пълна лудост. Кълън има нужда от баща, а не от снимка на бюрото си. Направил си необходимото, за да останеш жив. А сега ми говориш, че си прекалил с горкия негодник.

— Когато взех решението, сякаш нещо щракна в главата ми. Реших, че единственият начин да оцелея, е да го ликвидирам. Така че го прострелях, просто ей така… — Щракнах с пръсти. — Без да се замислям, без никакви угризения. За момент сякаш отново бях в Корея, радостен, че съм останал жив. Мислех си, че съм оставил всичко това далече в миналото.

— Кое това?

— Способността да отнемам човешки животи и след това да махвам с ръка, сякаш е нещо най-обикновено.

— Ясно. Мислиш, че си ужасен човек и си прибързал в действията си срещу онзи мъж. А той е бил просто един тип, на когото не му е провървяло в надпреварата кой ще стреля пръв.

Дейв обърна лицето си към мен и стовари тежката си приятелска ръка на рамото ми.

— Тайлър, приятелю. Ти може и да си добър, но не си твърде добър. Никой не е. Жив си благодарение на здравия си разум. Не си имал лоши намерения. Той е имал, поне в някаква степен. Винаги, когато погледнеш Кълън, трябва да благодариш на Бога за онова — каквото и да е то, което застава между теб и „правилния избор“. Без него синът ти вече сигурно щеше да е сирак. Освен това, не ти си накарал онзи смотаняк да се спре точно на теб. Той сам те е избрал.

— Той не знаеше в какво се забърква — казах аз.

— Напротив, знаел е. Просто не е подозирал с кого ще си има работа. Но било каквото било. Приеми го и продължавай напред. А и сигурно няма да му бъде скучно сред колекцията ти от човешки дивеч.

Така си беше.

— Татко, дават те по телевизията!

— Хм…

— Татко! Дядо каза да те събудя. Дават те по телевизията.

Претърколих се по гръб и извадих края на възглавницата от устата си.

— Татко!

— Буден съм.

— Но на телевизията си ти. Дядо записва предаването.

— Красив ли съм?

— Не. Отегчен.

— Ооо…

Е, и това беше нещо. Поне не изглеждах мъртъв.

Много щедро от страна на Кълън да ме остави да поспя още час и половина. И тъй като рядко позволяваше на слънцето да се събуди преди него, и тази сутрин имах щастието сънят ми периодично да бъде прекъсван от шумната му игра. Но бях свикнал и успявах да подремна, докато детски колички шумно пълзяха по мебелите във всекидневната, хеликоптери бучаха и се виеха из трапезарията, а Конан Варварина въртеше меч.

Трябваше да положа известни усилия да склоня отпуснатото си тяло да заеме вертикална позиция, след което надянах един от халатите на баща ми. Той имаше общо два. На мен се падаше онзи, върху който несдържаните „излияния“ на бебето Кълън бяха оставили своите отпечатъци. Съпругата ми имаше силно развито чувство към екологично чистите памперси, които макар и меки и удобни, бяха твърде пропускливи.

Отидох в кухнята и като издирих нужната посуда, се заех да приготвя бъркани яйца. След малко при мен нахлу Кълън и плъзгайки се по пода, се спря чак при плота. Погледа ме известно време как бъркам в тигана с дървена вилица и каза:

— Може ли малко и за мен? — После явно се сети нещо, защото добави: — Моля те.

— А къде са ми целувката и прегръдката за добро утро?

Наведох се. Ръчичките му се обвиха около врата ми и здраво ме стиснаха, а малките му устнички се долепиха до моите. После той изхвърча от кухнята и се провикна през рамо, докато изчезваше в голямата спалня:

— Малко по-рохки. И със сол, но без черен пипер, моля. — Думите му прозвучаха, сякаш понесени от вятъра, постепенно заглъхващи с отдалечаването му.

Счупих още едно яйце с една ръка, както ме бе учила Тес. Тя беше магьосник в кухнята. Майка й се бе погрижила за това.

Но за доктората по история Тес се бе погрижила сама.

Чух, че вратата на задната веранда се тресна, след това и вътрешната врата. Тихо потракване на високи токове на жена.

В кухнята се появи Етъл Кълоуи, бабата на Кълън по майчина линия. Моята тъща. Черният облак на ясното небе над баща ми.

Погледът й спокойно можеше да олющи боята от някоя алуминиева повърхност. Заговори през зъби, изплювайки всяка дума, сякаш имаше гранясал вкус.