Клей Харви - Идеален ден за убиване

— Чете ли днешния вестник? — Малки гневни петънца танцуваха из очите й.

— Не. Татко не се е абонирал. Какви ги е сътворил този път Джес Хелмс?

Тя запрати клюкарския вестник на плота и изсъска: „Безропотен изпълнител“, врътна се и излезе от кухнята да търси Кълън. Татко сигурно я беше чул да влиза и се бе измъкнал през предната врата. Страхливец.

Завъртях вестника така, че да го прочета, без да получа главоболие. В горната част на първа страница на „Хералд Трибюн“ имаше статия от три колони, посветена на мен. Беше придружена с моя снимка, на която приличах на бивш рецидивист с махмурлук. Даваха се точни подробности за грабежа, престрелката, отвличането на Фелисия Хъчинс и светкавичното бягство.

През цялото време се намекваше, че ако не се бях защитавал с такава страст, горката, безпомощна госпожица Хъчинс нямаше да пострада, а само парите да изчезнат.

За момент се замислих дали това беше възможно. Вероятно не. След като нападателите са напуснали банката от другия изход, значи не са били много заинтересовани от мен.

По-нататък историята продължаваше с кратки изблици на негодувание срещу това, че полицаите не са ме задържали, а само са ме разпитали и освободили. Явно авторът е останал сляп за факта, че дузина свидетели оправдават действията ми. Изненада!

Не бях очаквал друго от „Хералд Трибюн“, но въпреки това се ядосах.

Извадих яйцата от тигана, изсипах ги в две чинии и се провикнах:

— Кълън, яйцата са готови! — Зачаках звука от приближаващи се стъпки.

Но не чух нищо.

— Кълън! Яденето ти ще изстине!

— Защо крещиш? — чух гласа му съвсем близо до мен.

— Извинявай, помислих, че си в предната част на къщата с баба.

Домът, в който израснах, представляваше несиметрична постройка с няколко пристройки. Всички стаи имаха поне две врати, като повечето бяха междинни. Представете си един лабиринт във формата на подкова с размити очертания и с ограда, свързваща отворените краища. Моят дом е нещо подобно.

— Дойдохме през банята — каза той, — нямаше нужда да викаш.

— Сядай. — Посочих чиниите. — И яж.

Така и направи. Обърна се към баба си:

— Ще хапнеш ли малко яйца? Препечена филийка? Кафе?

Тя се настани на стола до него и отговори:

— Мисля, че бих предпочела чаша чай.

Разбира се, че щеше да поиска чай. Така щях да се ангажирам с приготвянето му и яйцата ми щяха да изстинат.

— Къде е татко? — предпазливо попитах аз.

— Сигурно ме е видял да спирам с колата и се е изнизал през предната врата. Не го виня. Имам да уреждам лични сметки с него. Но това теб не те засяга. Чете ли историята на онзи плондер?

— Какво е плондер? — попита синът ми с пълна с яйца уста.

— Голям човек — направи се на остроумна баба му. — А сега яж и остави възрастните да си поговорят.

— Да, прочетох я. Типично за Рита.

Дамата, за която говорех, Рита Снайпс, беше състудентка на Тес в университета на Северна Каролина. Беше ниска и пълна, около трийсет и пет годишна кореспондентка, чиято злъчна проза неведнъж бичуваше невинни души по страниците на вестника. Всеки, който имаше нещо общо с ловуване или друг тип стрелба, често биваше поразен от отровата на нейното безмилостно перо. Нещата имаха своя предистория. Почеркът й, според Тес, бил толкова нечетлив, че дори тя самата не можела да разгадае бележките си от лекциите и се наложило след първия семестър да си вземе диктофон. И оттам се започнало.

Госпожа Снайпс бе заподозряна, че взема подкупи, а всеизвестен факт бе, че е лесно податлива на алкохол.

При всякакви обстоятелства.

Етъл наклони царствено глава към мен и многозначително повдигна едната си вежда. И въпреки че този унищожителен език на тялото беше свел много индивиди от мъжки пол до жалко подобие на същия инак горд вид, аз не трепнах.

— Какво нахалство! — възропта тя. — „Изложил на опасност много невинни случайни свидетели.“ А според нея какво е трябвало да направиш? Да паднеш на колене и да молиш за милост? Зарежи чая! — С тези думи тя се протегна да целуне Кълън по бузата, без да обръща внимание на полепналите в съседство остатъци от яйца и се надигна да си върви. Излезе през задната врата, търсейки жертва, върху която да излее гнева си.

Надявах се татко да се е разходил до езерото.

С изключение на милион позвънявания от доброжелатели, зложелатели и един застрахователен агент, остатъкът от деня мина мирно и тихо. Нито дума от полицията за това кои са били нападателите ми или, евентуално, деца на чии родители са били.