Клей Харви - Идеален ден за убиване

Е, не исках да му остана длъжник и не му махнах за довиждане.

Крайслерът на баща ми, както обикновено, стоеше паркиран под навеса. Необикновеното беше наличието на тумбест кафяв седан с военна регистрация, спрян зад него. Огледах го за няколко секунди и после се запътих към задната врата. Беше от автобазата във Форт Браг.

Чудесно.

Отключих вратата и влязох. Минах покрай кухнята и трапезарията и се озовах в хола. Баща ми Оди седеше в своя люлеещ се стол с чаша мляко в ръка. В другия край на стаята, на ръба на дивана, се бе настанил Руфъс Ърл Макелрой, полковник от армията на Съединените американски щати. Облегнал лакти на коленете си, той седеше в такава поза, сякаш всеки момент щеше да скочи и да извика: „Джеронимо 1 1 Името на вожда на апахите Джеронимо (1829 — 1909) се използва от американските парашутисти през Втората световна война като боен възглас и става част от всекидневната реч. — Б.пр. !“. За последен път го бях видял преди двайсет години, когато все още беше само капитан.

Честно казано, не ми беше липсвал ни най-малко.

Не можех да разгадая целта на това внезапно посещение. Започвах да се чувствам все по-угнетен и раздразнен. След един бегъл поглед, с който го удостоих с честта, че съм го познал, аз небрежно минах покрай него и се запътих към спалнята.

Синът ми, Кълън, спеше върху мекия като памук дюшек на огромната старинна спалня, принадлежала някога на баба ми и дядо ми по майчина линия. Наведох се и нежно го целунах по челото. По ухаещата на шампоан гъста кестенява коса разбрах, че съвсем скоро се е изкъпал. Дишането му беше спокойно и равномерно, за разлика от това на баща му, а устата му беше леко извита в крайчетата. Очевидно изпитваше безкрайна наслада в страната на сънищата, из която в момента безгрижно препускаше подсъзнанието му.

Стоях до леглото и го наблюдавах как спи. Това дете беше смисълът на моя живот.

Чух как в другата стая полковник Макелрой се изправи и каза нещо на баща ми.

— Седнете, ако обичате. Той ще дойде след минута. В момента презарежда батериите си — чу се гласът на баща ми.

Военният измърмори нещо, но татко отново се наложи:

— Това е моят дом, полковник. Можете да избирате — или да седите и да чакате, или да си тръгнете — но няма да ви позволя да влезете в онази стая.

Татко беше седемдесет и две годишен старец с наднормено тегло. Полковникът изглеждаше поне двайсет години по-млад и в отлична форма. Явно бе останал верен на навиците си през годините. Въпреки това, обзалагам се, че Макелрой се подчини.

Целунах Кълън още веднъж и се върнах във всекидневната. Не се водеше никакъв разговор, който евентуално да прекъсна. Двамата мъже седяха един срещу друг, баща ми отпиваше от млякото си, а послушният полковник се взираше в празното пространство. Когато влязох, Макелрой отмести поглед, стана и се приближи към мен с протегната ръка. Аз погледнах към подадената ми ръка, но не я стиснах.

— Бих желал да знам какво искате от мен, полковник, преди да се ръкувам с вас, ако не възразявате.

Той отпусна ръката си, кимна любезно и се върна на мястото си. Седнах до него на дивана и кръстосах крака.

— Как мина в полицейския участък? — попита ме Макелрой.

— Какво правите тук? — върнах му аз жеста.

— Търся теб — отговори той, после се обърна към баща ми и многозначително добави: — Господин Ванс, ще имате ли нещо против да…

Баща ми го изпревари като се изправи и рече:

— Мисля да отида в спалнята и да погледам Джей Лено. Карсън Маккълърс 2 2 Авторката на романа „Сърцето е самотен ловец“. — Б.ред. вероятно ще гостува на предаването. — Той бавно и спокойно се запъти към вратата като остави чашата с мляко на края на масичката.

— Нима в момента предават шоуто на Лено?

— Знаете коя е Маккълърс, така ли?

— Е, успях да издържа изпита по английска литература в колежа. Но с големи мъки.

— Не обръщайте внимание на татко. Той се занасяше с вас.

— Сигурно е семейна черта.

— Не казвайте, че се отнася за мен. За бога, та аз бях покорен изпълнител на заповедите ви за унищожение на жива сила през всичките онези месеци в Корея!

— Покорен. Точно така. Това беше силната ти страна.

— Полковник, за какво конкретно сте дошъл?

— Както споменах, набърквам се във взаимоотношенията ти с властите.

— Откъде знаете, че съм се консултирал с органите на властта?

Той се изкикоти.

— Консултирал, а? Много смешно. Обади ни се твоята свръзка. Бил е информиран за престрелката пред банката.