Клей Харви - Черен шепот

— Нима е избягал зад граница?

— Според моите източници, Хектор Диас е напуснал Съединените щати два дни преди ти да ликвидираш братовчед му и Валентин Резович.

— Два дни преди престрелката във фермата на Лорънс Гудал?

— Поне ако може да се вярва на Хуарец.

— А той къде е сега?

— По последни сведения, Диас не е напускал Мексико.

— И какво от това?

— Ами след като твоите босненски приятели изскочиха от гората, логично е да се очаква, че ти няма да се зарадваш кой знае колко, когато научиш, че Хектор Диас не е мъртъв, че преживява дните си доста добре, макар и отвъд южната граница.

Замислих се върху думите на лейтенанта.

— Може би засега няма причини за тревога. Не е изключено именно Хектор да е отнесъл парите на босненските мюсюлмани. Ако това предположение се потвърди, ще бъде достатъчно само да насъскам босненците по следите на нашия стар приятел Хектор Диас. Така с един удар ще ударим два заека.

— Но това ще бъде възможно само ако мюсюлманите могат да се придвижват свободно от Щатите до Мексико и обратно.

— Точно така — кимнах аз и се надигнах от стола. Хрумна ми нещо. — Вярваш ли, че сега той е озлобен и крои планове за отмъщение?

— Кой? — попита Фанър.

— Диас. Според теб, какви са били отношенията му с Валентин Резович? Дали са били приятели, или само бизнес партньори?

— За мексиканците лоялността е нещо свято. Не забравяй, че Емилио е негов братовчед.

— Но това само може да ни помогне, лейтенант Фанър.

— Чудесно. Мюсюлманите ще ти се махнат от главата, а пък ти — от моята.

— Ще се свържа с полковника.

— Няма да е зле да ме уведомиш за неговата реакция — обади се Фанър и аз се спрях на прага. — А пък аз ще слухтя за нови сведения относно търсенето на изчезналите пари. Но най-важното е да разберем дали сеньор Диас няма да се появи отново. — Той се усмихна любезно, като сит, охранен тигър, и се облегна във въртящия се стол, скръстил ръце зад тила си.

— Разбира се, че ще поддържаме връзка.

— Казваш го така, сякаш разполагаш с неограничени източници на информация.

— Такъв съм си аз. Не мога да си държа езика зад зъбите.

Преди да затворя вратата зад гърба си, от кабинета на Фанър долетя развеселеното му хихикане.

Хедър Патерсън подреждаше лампичките по коледната елха във всекидневната. Елхата, висока над два метра и половина, навярно изглеждаше гигантска в очите на нейния малък син Уеб. Клекнал на пода, той си играеше с коледните украшения, струпани под елхата. Хедър е доста висока и красива — шик. Цветът на косата й напомня цвета на пчелен мед. Освен това е доста умна, а когато поиска, може да бъде влудяващо очарователна и мила. На всичкото отгоре притежава великолепно „Порше 911 Турбо“. Ако съм послушно момче, понякога ми позволява да се настаня зад волана, макар и само за кратко.

Най-много се тревожа за Уеб. След ужасните събития през миналото лято, когато заедно с моя Кълън и с тъща ми Етъл, Уеб също беше взет като заложник от онези убийци, момчето преживява тежка психическа травма. Водиха го по лекари, но и досега лечението напредва бавно. Хедър, която е редактор в едно детско списание, бе принудена да напусне редакцията и да работи вкъщи, за да бъде неотлъчно до сина си. Резултатите обаче не са насърчителни — Уеб остава някак вглъбен в себе си, сякаш не може да излезе от стреса. Отваря си устата само за най-проста размяна на реплики с майка си. Понякога се отпуска и пред баща си, Джейсън, както и пред още няколко души — баща ми, тъща ми Етъл Кълоуи и сина ми Кълън. Често се опитвам да погаля Уеб по главата, дори да го прегърна. За моя радост, детето не се отдръпва от мен като опарено. Дори ме изслушва, докато му говоря — също както му шепне и Дейв — тихо, утешително и ласкаво, но самият Уеб не отронва и дума. Но ако в стаята се появи някой извън крайно стеснения кръг от хора, които Уеб допуска до себе си, той веднага отива в съседното помещение.

Хедър прави всичко, на което е способна, за да подобри състоянието на сина си, но още не може да се похвали със сериозен напредък. Бившият й съпруг Джейсън, който се оказал хомосексуалист — точно поради тази причина те се разделили преди две години — вече поддържа с Хедър приятелски отношения, което се отразява много добре на сина им. За детето е много важно да усеща опора и стабилност у тях, което му вдъхва сигурност. Защото именно от това невръстното момче беше лишено в онези ужасяващи дни през последното лято.

Протегнах ръка и отметнах кичура, паднал върху челцето му, докато Уеб предпазливо наместваше миниатюрната фигурка на младенеца Исус в яслата. Детето вдигна глава. В ъгълчетата на устните му потрепна плаха усмивка.