Клей Харви: Черен шепот

— Не е трудно да се досети човек какъв ще бъде следващият ти ход — продължи да разсъждава Фанър на глас. — Първо ще се завтечеш при приятелите си във Форт Браг 1 1 Форт Браг (в близост до Файетвил), Северна Каролина — един от най-важните учебни центрове на сухопътните сили към армията на Съединените щати и главна квартира на специалните антитерористични подразделения, известни като „Делта Форс“. — Б.пр. , а после и при онези във Вирджиния 2 2 Лангли, Вирджиния — главна квартира на ЦРУ. — Б.пр. , за да изкопчиш от тях сведения за изчезналите милиони на мюсюлманите. В интерес на истината, би било напълно разумно, защото, както ти самият вероятно се досещаш, аз нямам никаква информация за изчезналите пари. Но никак няма да се учудя, ако се окаже, че парите вече са присвоени от някой друг.

— Ако това твое предположение се окаже истина, нищо хубаво не мога да очаквам. Защото е абсурд този, който е задигнал двата милиона, да си признае греха.

Той сви вежди и се замисли.

— Лоша работа, Джон — промърморих аз.

— Наистина лоша — съгласи се Фанър.

След кратко колебание лейтенантът отново заговори:

— Всъщност, случи се така, че дойде при мен в много неподходящ момент. Колебаех се дали да ти го съобщя, Тайлър… Защото… за съжаление, има една доста неприятна изненада. Особено неприятна за теб!

— Щом е така, не държа да ми я съобщаваш.

— Става дума за Хектор Диас.

— Предал богу дух без заупокойна молитва.

— Изглежда, че не съвсем, макар че и ние доскоро не го вярвахме.

— Какво искаш да кажеш? — озадачих се аз и неспокойно се размърдах на стола.

— В един от последните бюлетини на ФБР се споменаваше нещо за този дебеловрат мексиканец. За същия, който бе идентифициран от теб и от твоите приятели от ЦРУ като Хектор Диас. Същият, за когото вестниците писаха на първите страници, че е бил убит от теб.

— Но аз наистина го убих, лейтенант Фанър!

— Да, и аз така знам. И рапортите изчетох. Но после чух нещо съвсем друго… — Той вдигна ръка, когато се опитах да го прекъсна. Последва порой от възражения: — Да, в първия миг и аз не повярвах на слуховете. Макар че какво ме засяга това? Нали онази пукотевица не беше в моя район. Хич не ме интересува кой кого е гръмнал. Но малко след като приключи онази афера ми се обади един стар познат от правителствената агенция… Не е нужно да ти споменавам името й. Той ми подшушна, че имало сериозна засечка в разследването на смъртта на Валентин Резович и на неговия мексикански бодигард. Повече подробности за тази интригуваща новина имаше в бюлетина, който преди два дни моите хора ми тропнаха тук, на ей това бюро.

Напрегнат до крайност, аз чаках продължението, уверен, че Фанър няма да ме измъчва прекалено дълго. Лейтенантът млъкна само колкото му бе нужно, за да си оправи ръкавите, при което на дясната му китка проблесна златен браслет, обсипан с дребни диаманти — много по-скъп от часовника на лявата му ръка. Още веднъж се почеса по ухото и продължи:

— Най-лошото е това, че отпечатъците, взети от трупа, идентифициран като този на Хектор Диас, не съвпадат с пръстовите отпечатъци на лицето с това име, съхранявани в дактилоскопичната картотека на Интерпол.

Продължих да чакам развръзката, но търпението ми бе на изчерпване.

— Оказало се, че отпечатъците принадлежат на Емилио Диас.

— Емилио?!

— Да, очевидно е бил Емилио, братовчедът на Хектор. Бил е по-млад, по-дребен и малко по-симпатичен от Хектор — уточни Фанър.

— По-дребен ли? — изумих се аз, като си припомних внушителната фигура на съперника ми от онази незабравима схватка на живот и смърт. Онзи тип беше по-висок от мен поне с две педи — аз съм метър и седемдесет и две. В килограмите ме превъзхождаше поне с петдесет и пет-шест, защото аз тежа само седемдесет и четири. Въпреки всичките ми тренировки по бойни изкуства той ме тръшна на пода с такава лекота, сякаш се шегуваше.

— Е, може да е бил по-нисък от Хектор само с пет-шест сантиметра и по-лек с някъде около десетина килограма.

— Но това означава, че истинският Хектор Диас тежи повече от сто тридесет и пет килограма — замислено промърморих аз. — На баща ми ще му трябва пушка по-голям калибър.

— Извинявай, какво си мърмориш под нос?

— Нищо. Нищо съществено. Но какво се е случило с Хектор Диас, след като не е бил тогава във фермата на Лорънс Гудал? След като не е бил този, който се сгърчи на пода миг след като натиснах спусъка?

— Не зная какво да ти отговоря — кимна лейтенантът. — Но съм озадачен от разкритието, че онзи касапин Хектор Диас не е мъртъв. Но не искам да те тревожа излишно. Доколкото ми е известно, сеньор Диас още се укрива някъде из Мексико.