— Всички ние имаме нужда от малко повече търпимост — казах аз.
Видях как барманът посяга към телефонната слушалка.
Чух как викат за последно пътниците от моя самолет.
Хвърлих един поглед към онзи приятел — азиатецът с кока-колата. Той вдигна чашата към мен и ме озари с усмивка. Кимнах му и хукнах.
Успях все пак да хвана самолета.
В този роман съм си позволил обичайните за всеки писател волности, като се почне от географията на Лондон и се стигне до безспорно свещените обреди, вярвания и митологии на различни религии и култури. Но нали точно заради това и се нарича „белетристика“.
Все пак съм се опитал да не своеволнича прекалено много и бих искал да изброя някои от източниците, от които съм почерпил полезна информация.
Човек не може да пише за Ийст Енд и по-точно за черквата „Крайст“ в Спитълфийлдс, без да се осланя на понякога смайващите трудове на Йън Синклер, всепризнат поет на Лондон и неговите потайности. Който проявява интерес към наблюденията на Синклер върху невероятните (в буквалния смисъл на думата) черкви на Николас Хоксмур, нека прочете „Топлината на Люд и мостът на самоубийствата“. Открих Синклер благодарение на чудесната книга „От ада“, в която Алън Мур и Еди Камбъл описват блестящо под формата на комикс убийствата в Уайтчапъл. Нямам представа дали версията на Мур се покрива поне малко с истината, но качеството на рисунките и сладкодумният разказ наистина са блестящи и всеки би трябвало да си купи книгата. Който се интересува от Хоксмур, вероятно ще поиска да разлисти и донякъде накъсания роман „Хоксмур“ на Питър Акройд, както и едноименното научно изследване, което Кери Даунс е посветил на архитекта и неговото творчество. Пак на черквата „Крайст“ в Спитълфийлдс е посветен и трудът „Архитектурен проект №22“ под редакцията на Колин Еймъри, Мартин Робинсън и Гавин Стамп. Дано имате късмет да намерите екземпляр от книгата.
От полза се оказаха и два прекрасни справочника — „Енциклопедия на Лондон“, истинско съкровище, излязло под редакцията на Бен Уайнреб и Кристофър Хибърт, и „Речник на староеврейските предания и митове“ от Алън Ънтърман. Всички грешки и неточности в романа (преднамерени или неволни) са допуснати, разбира се, изцяло по моя вина.
Трябва да благодаря и на неколцина души, съдействали за написването на книгата: на Луис Шлехтър за неговата подкрепа, на Гордън ван Гелдър за редакторските съвети и невероятна доброта и разбира се, на господин Стивън Джоунс.
Благодаря най-вече на Джейн… за всичко останало. Благодаря й отново — за кой ли път!
Jay Russell
Burning Bright, 1997
Издание:
Джей Ръсел. Глутница ангели
Американска. Първо издание
ИК „Бард“ ООД, София, 1999
Редактор: Ани Николова
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36315
Последна корекция: 30 март 2016 в 19:54
Пристанищен град в Южен Уелс. — Б.пр.
Улица, известна с магазините си за младежко и спортно облекло. — Б.пр.
Упойващо вещество. — Б.пр.
Прочутата часовникова кула е наричана така по прякора на Бенджамин Хол, който през 1876 г. ръководи изграждането й. — Б.пр.
Шон Йънг (р. 1959), американска актриса, бивш фотомодел. — Б.пр.
Букв. Пристанът на канарчетата (англ.). — Б.пр.
Голям промишлен и работнически квартал на изток от лондонското Сити. — Б.пр.
Букв. Островът на псетата (англ.). — Б.пр.
Автор на комикси. — Б.пр.
Един от най-бедните квартали в Ийст Енд. — Б.пр.
Стара крепост на брега на р. Темза. Строежът й е започнат още през XI в., по времето на Вилхелм Завоевателя. — Б.пр.
Еврейска пържена или печена кифличка с пълнеж от сирене, месо, картофи. — Б.пр.
Мартин Еймис (р. 1949), известен английски писател. — Б.пр.
Еврейско ядене, което прилича на суфле. — Б.пр.
Бела Лугози (1882 — 1956), американски актьор от унгарски произход. — Б.пр.
Рикардо Монталбан (р. 1920), американски актьор от мексикански произход. — Б.пр.
Робърт Пийл (1788 — 1850), английски държавник, министър-председател на Великобритания (1834 — 1835, 1841 — 1846). — Б.пр.
Едуард Д. Ууд (1924 — 1978), американски режисьор, сценарист и актьор, смята се, че е създал едни от най-слабите филми. — Б.пр.
Читать дальше