Джей Ръсел - Глутница ангели

След като излязохме от криптата на черквата „Крайст“, ние тримата успяхме криво-ляво, без други произшествия, да се дотътрим до апартамента на Ума. Пред тях нямаше ченгета, не ни причакваха бабаити на Тулий и зли дребосъци.

Пред нас се беше ширнал само славният Ийст Енд на Лондон.

Раната на крака на Шобан си беше грозна гледка и нямаше да е зле да я позакърпят, но тя не искаше и да чуе. Ума я проми и превърза под зоркия поглед на ирландката. Тя се нагълта с кодеин и легна да спи. Ние с Ума си побъбрихме, но бяхме толкова изтощени, че сме заспали на канапето в хола, облегнати един на друг.

Когато някъде по обяд се събудих, и двете жени ги нямаше. Ума ми беше оставила бележка, че щяла да се прибере по-късно, но на мен не ми се чакаше. Умирах за дълъг топъл душ, в жилището на Ума обаче имаше само вана. Наплисках си лицето, пийнах половин чаша портокалов сок, останал в хладилника, и се изнесох.

Излязох в чудесния летен ден, окъпан в ярка слънчева светлина — небето беше синьо, без нито едно облаче, температурата беше двайсет и пет градуса на сянка. Да си речеш, че са внесли деня направо от Южна Калифорния.

Колкото за майтап се отбих в индийския ресторант на Ума. Намерих го веднага и отворих вратата. Както винаги, вътре нямаше къде игла да падне, но всички замръзнаха и ме загледаха под вежди. Ъгловата маса на Ума беше празна, не се виждаше и Шобан. Бях сигурен, че келнерите ще ме познаят, но не би — и те ме загледаха на кръв.

— Бре, бре, бре, объркал съм се — рекох им. — Всъщност ми се яде китайска кухня.

И побързах да се изнижа.

Право в изпълнените с очакване обятия на „Савой“. Регистрирах се, поисках си багажа, който бях оставил на съхранение, преди да се впусна в тайнствените си премеждия, и беж в апартамента: веднага смъкнах дрехите и стоях цял час под топлия (доколкото може да бъде топъл в Англия) душ. Поднових запознанството със стария си приятел — минибара. Подремнах, погледах един полупорнографски филм на платения канал (наистина играеше Шон Йънг — голяма работа съм, ще знаете, още една червена точка за мен!) и си поръчах от доброто старо обслужване по стаите царска вечеря.

Загледах се в едно състезание на немски овчарки по Би Би си и съм заспал.

— Променил си се — каза ми Джун.

Сутринта й бях звъннал и се бяхме разбрали да се срещнем във фоайето. Смятах, че първо трябва да получа одобрението на Джун, преди да се покажа на другите в Индустрията.

— Може би са ми изтекли очите. Голямо зяпане падна по плажа — там госпожичките по монокини с лопата да ги ринеш. Oooh-la-la!

— Не, според мен е друго. Сигурно си правил във Франция и нещо друго.

— Сега, понеже стана дума… — изшушуках съзаклятнически, а Джун, моля ви се, се наведе по-близо. — Та понеже стана дума, се сетих, че всъщност разгромих силите на злото и направих света по-сигурен за демокрацията.

— Я стига си се занасял! — възкликна Джун и се престори на отчаяна. — Изплюй камъчето: как се казва тя?

— Коя?

— Така наречената „сила на злото“.

— Не разбирам за какво ми говориш, честен кръст! — отвърнах аз.

Но въпреки това се ухилих и намигнах, както може да намигне само Марти Бърнс, частен детектив — ще го видите в заставките на „Кълбо от огън“, получи се само на четирийсет и седмия дубъл.

— Добре де. Както и да е.

Повиках с ръка един от сервитьорите и му поръчах две кафета, въпреки че сега вече се пишеха в моята сметка.

— Какво ново-старо на Острова на псетата? Мер още ли се хваща за кобура още щом чуе името ми?

Джун отпусна длан върху ръката ми.

— Това пък откъде ти хрумна, Марти? Не си ли видял цифрите?

Поклатих глава и я погледнах озадачено.

— Ама не си ли се чувал с агентката си? — попита тя — не можеше да повярва на очите си.

— Не. Спотая ли се, никой не може да ме открие. Викат ми Марти Тихата вода. Честен кръст, откакто говорихме с теб за последно, не съм чувал и виждал нищо, свързано със сериала.

— Ох, Марти! И това ми било звезда!

— Разправяй де, стига си ме държала в напрежение!

— Ако знаех, щях да ти донеса цифрите, за да ти ги покажа. Марти, рейтингът е страхотен! Отново си на челните места и всички на бърза ръка забравиха какво е станало. В класацията на „Стар“ от миналата седмица „Кълбо от огън“ е на четвърто място, а тази е скочил на второ.

— Виж ти! — рекох аз. Ухилих се до уши. — А кой е на първо място?

— Защо изобщо питаш! Снукър, разбира се — отвърна Джун.

Вече се заливах от смях.

— Не думай!

Наложи се да си избърша очите и именно тогава видях онзи тип, да го вземат мътните.