Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Дани погледна часовника си. Девет часът. Чувстваше се като пълен идиот.

Мат Дейли, разбира се, все още се намираше в дома на Айшаг. Бе усетил присъствието на Дани и го бе подмамил далеч от къщата, като се бе разменил с шофьора.

Дали вече бяха свършили работата? Дали той и Сара Джейн бяха убили Дейвид Айшаг?

На седалката до Дани аудиоинженерът се бореше със сложното подслушвателно оборудване. Трябваше да се свържат с останалите членове от екипа и да им наредят да влязат в къщата, преди да стане прекалено късно.

Дани изкрещя, за да надвика виещите сирени.

— Успя ли?

Мъжът поклати глава отрицателно.

— В обсег сме, но нямам сигнал.

Светлините на Мараги проблеснаха в далечината. Скоро видяха и палата на Айшаг.

— Продължавай да опитваш.

Сара Джейн затвори телефона.

— На път са.

Дейвид изпадаше в безсъзнание и се будеше със затруднение. „Какво трябваше да направя? Нещо за болки в гърдите?“ Трудно му бе да прецени кое бе истинско и кое не. Сара наистина ли държеше ръката му? Бършеше челото му? Или това бе сън? Тя изглеждаше толкова мила и обичлива… но нали планираше да го убие?

Той отново затвори очи.

Когато ги отвори отново, над леглото стоеше мъж. Беше маскиран и облечен от глава до пети в черно. В ръката му проблясваше нож.

Дейвид се зачуди дали да изпищи, но ларинксът му бе парализиран, а и бездруго не изпитваше такъв страх, какъвто очакваше. Просто бе адски изморен.

„Вероятно сънувам и той ще изчезне след секунда“ — помисли си.

Затвори очи и се унесе.

— Хванах ги, господине! Гласове в спалнята.

Дани Макгуайър размаха юмрук с облекчение.

— А останалите?

— Демартен, Капири, чувате ли ме?

Яростният глас на индийския полицай се обади първи:

— Макгуайър? Къде изчезна, по дяволите?

— Няма значение. Влизайте в къщата! Веднага! Те са в спалнята. Изведете Айшаг оттам.

Той затвори и се завъртя към аудиоинженера.

— Можеш ли да чуеш Айшаг? Жив ли е?

Инженерът оправи слушалките си и затвори очи, за да се съсредоточи.

— Не съм сигурен. Чувам жената. Тя…

Внезапно инженерът дръпна слушалките от ушите си. Дани Макгуайър дори не попита защо. Всички във вана чуха писъка на Сара Джейн.

В спалнята на Дейвид Айшаг мъжът в черно свали маската си и се усмихна.

— Какво има, ангелче? — попита той. — Някой друг ли очакваше?

От скривалището си той ги виждаше идеално. Мъжът в черно и жената, която сега се наричаше Сара Джейн Айшаг.

Тя можеше да се нарича както си иска. Но той знаеше коя е. И чия е. Негова. Неговата любов. Неговата жена.

Желанието да изскочи и да я грабне бе неудържимо. Но беше чакал това прекалено дълго и бе вложил прекалено много време и усилия. Трябваше да види как щеше да се разиграе театърът.

Мъжът в черно посочи Дейвид Айшаг.

— Мъртъв ли е?

Дейвид лежеше на леглото, неподвижен като камък. Сара Джейн се надвеси над него.

— Не. Все още диша.

— Не очаквах да падне толкова бързо. Сигурно си прекалила с количеството.

— Не ме обвинявай! — ядоса се тя. — Следвах указанията ти внимателно. Казах ти, че не беше нужно първо да го упояваме. Ами ако получи инфаркт? Ами ако полицията намери дрогата в стомаха му?

— Млъкни! — изрева мъжът в черно и я удари силно по лицето.

От скривалището си в гардероба той чу кошмарното изхрущяване на скулата й и видя как Сара Джейн се свлече на пода, скимтейки. Вторачи се в мъжа, който я дръпна нагоре за косата.

— Коя си ти, че да ми казваш какво би трябвало да правим? Ти си никоя, ясно ли е? Кажи го. Кажи го!

— Аз съм никоя — изплака Сара Джейн.

— Нямаш живот.

Гласът й едва успя да прошепне:

— Нямам живот.

Думите й май успокоиха мъжа в черно и той пусна косата й.

— Трябваше да го упоим, защото иначе щеше да се бори с нас. Останалите бяха твърде стари, за да се защитават.

Той вдигна ножа си към светлината, кимна презрително към Дейвид и каза:

— Ще го оправим по-късно. Сега е твой ред.

Сара Джейн се дръпна назад и запълзя по пода като уплашен рак.

— Не! Моля те. Не трябва да го правиш!

— Разбира се, че трябва. Всички останали бяха наказани, нали? Анджела, Трейси, Ирина, Лиза. Защо коварната Сара Джейн да се измъкне безнаказано?

— Моля те — изплака тя с ужасен глас. — Направих всичко, което поиска. Обеща, че няма да ме нараниш.

Но човекът в черно не се трогна от думите и сълзите й. Всъщност изобщо не беше човек, а страшно животно. С гърлено ръмжене той скочи върху Сара Джейн и я прикова на пода. Едната му ръка издра кожата й, а другата притисна ножа до гърлото й. Тя се забори инстинктивно и зарита безпомощно. Той вдигна роклята й и разтвори краката й с коляно.