Марк Олдън - Американска полиция

Беше си редно обществеността да скърби. Колко му е! Тъкър се разпореди знамето на града да бъде спуснато, после в обръщение към средствата за масово осведомяване описа Футман като приятел и слуга на обществото, каквито рядко ще срещнеш. Никой и не спомена, че заместник-кметът е бил свързан с бандата на Студентите на разменни начала. Тъкър отиде на крака да изкаже съболезнованията си на покрусената вдовица. В деня на погребението цъфна на гробищата, увесил нос, просълзен, с еврейска шапчица върху ръбестата глава. И това, след като бе научил, че дъщеря му е въртяла любов с Футман, и се бе зарекъл да го убие с двете си ръце.

Със смъртта на Футман топлото му местенце се оваканти. Всъщност овакантиха се две места. Градът се нуждаеше от нов заместник-кмет, а също и от нов началник на полицията. Веднага след като Футман се хвърли към небитието, Карл Дауд си подаде оставката като шеф на Нюйоркското полицейско управление. На неговото място се вреди не друг, а Кон Макгиган. Никой не се учуди, че са подшушнали на Дауд да си обира крушите — така де, Студентите се бяха вихрили под носа му, с неговата благословия.

Това хубаво, но на последните избори Тъкър бе обещал нещо. „Докато съм кмет на Ню Йорк, градът ще има чернокож началник на полицията.“ Подобно на обещанията на всички политици по белия свят, и това бе написано върху бързотечна вода. В полицейското управление работеха неколцина подготвени чернокожи кандидати за поста: един от заместник-шефовете и двама-трима опитни инспектори. Лично аз бих назначил на него шефа на детективите, чернокож офицер с цяла купчина ордени и награди и с огромен опит в борбата с уличната престъпност — той се покриваше напълно с представата ми за добро ченге. От къде на къде ще назначават Макгиган?

Първото, което ми хрумна, бе: така му се отблагодаряват. Дупчената глава очиства Футман и заличава всяка връзка между Тъкър и бандата на Студентите. В замяна получава онова, което иска най-силно в този живот.

Реших, че пет пари не давам какви далавери въртят Тъкър и Макгиган. Опреше ли се до службогонството, тия двамата бяха достигнали точка, където вече не важаха никакви правила. И да исках, не можех да се преборя с тях и да ги изоблича, а аз и не исках. Смъртта на Футман, независимо дали той беше убит, или се беше самоубил, не беше кой знае каква загуба. Той си бе въобразил, че може да върти далаверите заедно с Боби Шашмата и името му да си остане неопетнено. Ядец! Беше си направил сметката без кръчмаря. И сега беше мъртъв. А колкото до мен, беше ми време да се върна към живота.

Всички обвинения срещу Морис Робишо бяха снети. Поборниците на расовото равноправие само това и чакаха — задръстиха баптистките черкви и отвориха работа на журналистите, като се запретнаха да клеймят правосъдието на белите. Поне този път не можех да ги виня.

Морис беше в пълното си право да търси възмездие. И да бъде обезщетен от щедро по-щедро за всичко, което му се беше струпало на главата. Затова и ония ментърджии, адвокатите, връхлетяха връз него и майка му като рояци скакалци, изпъплили изпод скалите и от местата, където се спотайват, когато не прецакват човечеството. Надпреварваха се да обещават на клетия Морис несметни богатства от дела за обезщетение и права върху екранизации и книги. Единственото, което трябваше да направи, бе да си избере най-изпечения лъжец и да го остави да се вихри.

Майка му ми прати трогателно благодарствено писмо, написано на ръка върху лист хартия с цвета на костюмчетата на Джаки Кенеди. Към писмото бе приложен и екземпляр с посвещение на една от книгите й, посветена на историята на чернокожите в Съединените щати. Не ми се занимаваше да я чета, та я дадох на Дайън. Но и на него не му се занимаваше. Хвърли я на задната седалка на „Хенри Джи“, където книгата събира седмици наред прахта, и накрая я даде на индийците — семейство Мукерджи, да се ограмотяват. Във всяко разследване на престъпление, където са замесени повече от един престъпник, който пръв натопи другите, печели най-много. Хесус, нали си беше селски хитрец и вечно си правеше тънките сметки, го знаеше прекрасно и затова пръв почука на вратата на прокурора. Призна си седем убийства, помоли за снизхождение при определяне на присъдата и предложи да си каже и майчиното мляко, да издрънка всичко от игла до конец за всички, като се почне от ченгетата в Ню Йорк и окръг Колумбия и се стигне до Харви Рафълсън и малката ми приятелка Джули Вулнавия. Прокурорът — къде ще ходи — приел предложението. В замяна Хесус бе осъден на пет години във федерален затвор, след което щяха да го включат в програмата за закрила на свидетелите.