Марк Олдън - Американска полиция

Излязох иззад стълба, насочил пистолета към гърдите на мъжа.

— Изглеждаш страхотно — изсъсках.

Пред мен стоеше не друг, а Шафино. Мале, само как се сащиса клетият!

Не го бях виждал да губи ума и дума. Хайде де, това перде да онемее! Сега обаче върху главата му се бе стоварила най-голямата от всички изненади. Смръщи се, сякаш току-що си е прищипал ръката с автомобилна врата. Отвори уста и понечи да каже нещо, но не се чу и звук.

— Обърни се! — наредих му аз. — С гръб към мен. А си мигнал, а съм ти прерязал гръбначния стълб на две.

Той се подчини. И чак тогава си възвърна дар словото.

— Голям късметлия си, ще знаеш. Приличаш ми на педал без СПИН. Търсим го под дърво и камък във Вашингтон, а той, моля ви се, бил тук. И ми размахва пистолет. Но аз не съм Стивън Сегал, няма да се правя на герой.

Опрях глока в гърба му, издърпах единайсетмилиметровия пистолет от кобура му и отстъпих назад. После оставих оръжието на Шафино върху циментовия под, заповядах му пак да се обърне с лице към мен и да се дръпне назад. Държах глока насочен към гърдите му.

— Бива ли такова нещо! — подметнах. — Да заминеш, без да ми кажеш и думица, без да напишеш и ред или да ми звъннеш. А уж значехме нещо един за друг. Чувствам се употребен.

Шафино стисна каската под мишница.

— Как надуши какво става?

— Все пак сме ченгета, забрави ли? — възкликнах аз. — Плащат ни да сме готови за най-лошото. Първата ти грешка беше Бауза. Защо да си кривиш душата, признай си, че от него надали ще стане президент.

— На мен ли го казваш? Ако кръстосаш латиноамериканец с горила, какво ще се получи — тъпа горила! Къде пак е объркал конците тоя смотаняк?

— Къде ли не!

— Чудничко.

— Ти ме предупреди, че ще се срещнем, и то скоро — натъртих аз. — И след ден наш Хесус ме кани на обиколка из любимата ни столица. Интересно съвпадение, нали?

— Карай нататък.

— Вчера в парка обсъждаме какъв изпаднал тип си. Очаквах Бауза да провери дали не го записвам. Но не. Хесус ми вярва на едната честна дума. Веднага надуших, че има нещо гнило. Поне от приличие трябваше да се престори, че се презастрахова, все пак любезният ни разговор беше все за неща, за които като нищо ще гние до живот по затворите — като се почне от пране на пари и се стигне до убийства. А колкото до това дали те е предал, няма такова нещо. Къде ти! Доста отдавна си му взел страха, не смее клетият и да гъкне.

Шафино кимна.

— Но това пак не обяснява как си се озовал тук.

— Много просто. Още в мига, в който Хесус ме потърси, надуших, че ми залагате капан. Сигурно ти е хрумнало на теб, все пак ти командваш парада и така нататък. Знаех и че държиш собственоръчно да ме направиш на решето.

— Линда ми беше жена. Май го забравяш.

— Нищо подобно, помня го прекрасно — уверих го аз. — Затова и уредих тази мила среща. Но както и да е. Ако искаше да ми теглиш куршума, трябваше да отскочиш до Вашингтон, а това означаваше да минеш през навалицата ченгета, репортери и други отрепки, дето бивакуват пред къщата ти. Можеше да го сториш само ако станеше невидим.

— Такъв съм си от малък — невидим.

— Сутринта пратих човек да държи под око къщата ти. По едно време ти дойде посетител. Един-единствен. Ченге с мотор. Нали навремето си бил в щатската моторизирана полиция?

Шафино се ухили до уши.

— И още как! Цели два пъти са ме обявявали за полицай на месеца.

— Линда ми е казвала, че тъкмо там си се запалил по мотоциклетите. Но както и да е. Та това ченге ти идва на гости и остава в къщата ти точно петдесет и две минути. Или иначе казано, петдесет и две минути след като идва, ти излизаш от дома си, облечен в неговата униформа, с неговата каска на главата. Мяташ се на мотора и дим да те няма. Та кое е ченгето, което се разхожда по долни гащи в къщата ти и брои минутите, докато се върнеш?

— Алдо — уточни Шафино. — Горе-долу сме еднакви на ръст, само дето задникът му е по-голям. Имаш ли нещо против да ми кажеш кого си пратил да ме дебне пред нас?

— Баща си — отвърнах. — Убеждавах го как ли не да не се набърква, но шило в торба не стои. Особено пък след онова, което твоите хора му причиниха. Записал номера на мотора. Оказа се, че се води на твое име. Линда ми е казвала, че се държиш с мотоциклетите си по-добре, отколкото с нея.

— Ами да. Те не ми създават главоболия. Така и не съм го забелязал баща ти. Значи е добро ченге. Предай му, че съм го казал. Но още не си ми обяснил как си разбрал, че ще дойда тук.

Подметнах, че това е било най-лесното.