Марк Олдън - Американска полиция

— Защо уби Линда? — попитах го.

— Не ми хрумваше какъв друг подарък да й направя. Какво очакваш да ти отговоря бе, смотаняк такъв?

Ръката ми започваше да изтръпва — държах я вече доста време опъната. Дръпнах се в тъмното и я пуснах заедно с пистолета до хълбока си.

— Хайде, изплачи си душата де — подканих аз Шафино. — Не те записвам. И съм сам.

Онзи изсумтя.

— Не ме записвал, моля ви се. Голям праз ако ме записваш, все тая. И полицейското управление, и кметът са мои. Само да им свирна, и ще се строят в две редици. Не можеш и с пръст да ме докоснеш, както всъщност и Линда. Голяма мръсница се оказа тая моя женичка. Искала, моля ви се, развод. И тръгнала да събира доказателства срещу мен! Съвсем се оля. Да вземе да подслуша един мой разговор — разказвах на Елдър как съм отскочил до Вашингтон и какво съм правил там.

— И ти я убиваш.

— Ако очакваш да седна да си скубя косите, ще има да си чакаш дълго. Слез на земята, Фиъргал. Съдебните заседатели не осъждат ченгета. Дори когато са сгазили лука. Нима ти казвам нещо, което да не знаеш? Обществеността иска от нас да изловим лошите и пет пари не дава как ще го правим. Мен ако питаш, чудо голямо, че някаква жена била умряла, важното в случая е, че сме опазили Студентите. Седнеш ли да ми твърдиш друго, ще ти кажа, че си си изгубил ума и не е зле да си го потърсиш.

Гледах го в лицето. Не личеше да изпитва и сянка от угризения. Или съжаление. Шафино сякаш говореше как си е боядисал къщата. Но не говореше за това. Говореше за Линда и как я е жертвал — и то за нищо. Червена розо… тъжна розо…

Шафино надзърна в каската си.

— Моите хора те проследиха до летището. Видели са те да се качваш заедно с баща си на самолета за Вашингтон. Какво всъщност е станало? Да не си скочил с парашут над Ню Джърси?

Казах, че наистина съм отишъл на летището, но в последния момент планът се е променил. Двамата мъже, качили се на самолета, са били баща ми и един автомонтьор — Хуан Седеньо, горе-долу с моя ръст и тегло плюс-минус няколко килограма. Хуан е бил облечен с моя балтон, носел е моята шапка и си е бил скрил лицето под шала. Отишли са с баща ми до Вашингтон, до летище „Дълес“, но там са се метнали на първия самолет и са се върнали в Ню Йорк. В момента са вкъщи и гледат телевизионните игри.

— Предположих, че няма да се бавиш много в окръг Колумбия — допълних аз. — Ще бързаш да се върнеш в Бруклин. Как е Джули? Надявам се, жива-здрава.

Онзи се изхили.

— Ако се беше появил във Вашингтон, тя щеше да се превърне в свръхбагаж. Ти обаче не дойде, така че Джули още си диша.

— Я да видим дали ще позная. Смятал си да я убиеш и да натопиш мен. Приятелчетата ти в окръг Колумбия са щели да скалъпят някакво изсмукано от пръстите обвинение и да заявят, че са ми теглили куршума, понеже съм оказал съпротива, докато са ме арестували. И понеже стана дума за Джули, какви подбуди измъдрихте да убивам тая малка пикла?

Шафино вдигна ръка.

— Я кажи! Бавноразвиващите се кога си бършат задника — преди или след като се изсерат? Кога най-после ще престанеш да си го мериш с моя и да ми се правиш на много печен?

— Както гледам, се забавляваш добре — рекох му аз.

Шафино пак надзърна в каската.

— Винаги съм казвал, че човек трябва да се забавлява на воля. Ако не можеш да забавляваш себе си, забавлявай някой друг. Но както и да е. Дай да приключваме с тоя фарс. Хайде, иди да звъннеш по телефона. Охарчи се двайсет и пет цента.

Излязох от мрака.

— Трудничко е да въздадеш правда на мъртвите.

— Това пък сега какво означава?

— Означава, че ми се ще Линда да види отнякъде всичко това.

— Знаеш ли какво? Що не си теглиш куршума. Тъкмо ще се съберете с благоверната ми и ще ме одумвате на воля.

— Беше прекрасен човек, защо й почерни живота и я уби? — попитах аз.

Шафино повиши тон — явно вече му лазех по нервите.

— Линда се опитваше да ни мъти водата — отвърна той. — Проумей го най-после. Това, че я очистих, показа, че съм сериозен.

— И какво — уби я, без да ти мигне окото!

— Нека само кажем, че за мен беше важно да умре. Сега вече съм сигурен, че моите ми имат страха. А и на Линда й беше за поука — сама си го изпроси.

— В смисъл?

— В смисъл че не може да ми е жена и да се чука с всеки срещнат. Но стига сме обсъждали нея. Дай да поговорим за теб. Случва се слънцето да блесне и върху кучи гъз. С други думи, тая вечер извади голям късмет. Но хич и не разчитай, че и втори път ще ти се отвори парашутът.

— Няма да има втори път — отсякох аз.