Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Добре — каза тя след дълга пауза, целуна го продължително, обърна се и тръгна към вратата.

— Сигурна ли си, че не искаш да закусиш?

— Може би по-късно.

— Когато Ванс дойде, ще го пратя при теб.

— Добре — и тя затвори свързващата врата.

На Стоун страшно му се искаше да я последва, но не го направи. Седна разстроен и сложи лице в ръцете си.

Ванс пристигна само след няколко минути, натоварен с куфари — изобщо не се беше обаждал на пиколото.

— Мисля, че вече е будна — каза Стоун.

Ванс почука, влезе в другата стая с куфарите и бутна с крак вратата зад себе си.

Стоун изнесе каничката с кафе на терасата и пи кафе, докато не забеляза, че е изстинало. Ванс остана при Арингтън повече от час, но той не чу нито звук от разговора им.

Накрая Ванс излезе измъчен и посърнал.

— Арингтън иска да говори с теб — съобщи му той.

Стоун влезе при нея и на свой ред затвори вратата зад себе си. Арингтън вадеше различни неща от куфарите и ги отделяше.

— Седни, моля те — каза му тя.

Стоун седна на дивана и я зачака да започне. Тя се приближи и седна до него.

— Първо, предполагам искаш да ми зададеш някои въпроси относно последните две седмици… нека приключим с това, защото после аз имам да ти кажа някои неща.

— Добре — кимна Стоун и започна да пита.

Толкова неестествено спокойна е, помисли си той, като се има предвид какво е преживяла. Тя го гледаше и чакаше въпросите му.

— Как те отвлякоха? — попита той накрая.

— Пазарувах на Родео Драйв. Върнах се на паркинга при колата и двама мъже бе набутаха в някакъв бус. Опаковаха ми очите, устата и ръцете и чух, че претърсват чантичката ми, търсейки ключовете от колата. Мисля, че един от тях я докара след буса.

— Къде те отведоха?

— Не знам. Преместваха ме всеки ден. Понякога махаха превръзката през очите ми, когато пристигнехме, друг път освобождаваха китките ми. Веднъж успях да се добера до телефон в някаква стаичка и ти позвъних. Всъщност… два пъти.

— Досетих се — каза Стоун. — Била си в склада на един ресторант. Намерих там кибрита.

Тя се усмихна.

— Добър детектив.

— Някой обясни ли ти защо са те отвлекли?

— Два пъти един от тях ми каза: „Не се безпокой, няма да ти сторим нищо лошо. Когато съпругът ти омекне, ще те върнем у дома“. Попитах какво означава „да омекне“, но те не ми обясниха. Предполагам, ставало е дума за откуп.

— Но ти си разговаряла с Ванс всеки ден.

— Да, само че те ме бяха предупредили да казвам единствено, че съм добре. Искаха от мен да го умолявам да ме върне. Опитах се да не го правя.

— Каза ли ти някой кой е наредил да те отвлекат?

— Не… питах, но не ми отговаряха. Понякога чувах да споменават за „боса“.

— Кога те отведоха на яхтата?

— Бях на две яхти в различни моменти. На голямата бях два пъти.

— С лодка ли те откараха на нея?

— Първия път да. Втория път яхтата, мисля, беше акостирала. Това беше… вчера.

— Сториха ли ти нещо. Държаха ли се грубо с теб?

— Един от тях веднъж ми удари шамар, след като разбраха, че съм използвала телефона. Казваше се Вини, запомних името му. Бих искала да го сритам в топките, ако някога ми се отвори такава възможност.

— Няма да можеш, мъртъв е. Имаше ли наоколо друг, на име Мани?

— Да, но се сменяха непрекъснато. Имаше и Томи, и още някакъв, на когото му викаха Зип.

— Други имена?

— Не, само четиримата.

— Споменаваха ли пред теб имената Дейвид Стърмак и Иполито?

— Не, но аз ги познавам лично, така че бих запомнила.

— Яхтата е била на Иполито.

— Разбрах от разговора ти с Дино снощи.

— Чувала ли си някога името Мартин Бероун?

По лицето й пробяга сянка на спомен.

— Веднъж някой спомена „Марти“.

— В каква връзка?

— Фразата беше нещо от рода на „По-добре да питаме Марти“.

— За какво?

— Не си спомням.

— Успя ли да разбереш какво са очаквали от Ванс? Защото той не отваря дума по този въпрос.

— Не, нямам представа. Както ти казах, мислех, че очакват откуп, и не можеш да обвиняваш Ванс, че не иска да говори на тази тема. Много често ги чувах да му повтарят по телефона, че ако проговори пред някого, нямало да ме види повече.

— Как разбра, че съм в Ел Ей, и то точно в „Бел Еър“?

— От вестника. Там пишеше, че си бил на парти в дома на Ванс, и аз реших, че те е повикал на помощ. — Тя сложи ръка връз неговата. — Радвам се, че го е направил.

— Ще можеш ли да разпознаеш другите двама — Тони и Зип — ако ги видиш отново?

— О, да!