Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Скоро линията се изравни и не след дълго вагонетката спря под навес. Младеж по бермуди се приближи до тях и взе багажа.

— Добре дошли в Типтоп — каза той. — Моля, следвайте ме.

Стигнаха до късо стълбище и някак неочаквано се озоваха на върха на планината. Намираха се в малко фоайе с прозорци, които гледаха към двата ската на планинския хребет и гледката през тях беше неописуема. Бети подписа картата за регистриране и младежът ги изведе през задната врата. Минаха покрай басейн и стигнаха до красива вила.

— Обядът е в дванайсет — предупреди той, — а програмата ви започва в един.

Стоун му даде бакшиш и двамата с Бети останаха сами в уютната и красиво обзаведена вила. Тук имаше дневна, спалня, баня и мокър бар.

— Нашата програма? — въпросително я погледна той.

— Нали ти казах — тя го прегърна и целуна без свян, — никакви въпроси. Вече е почти обед, можем да хапнем. — Тя го хвана за ръката и го отведе до маса край басейна. Пет-шест други двойки вече седяха и две от тях бяха чисто голи.

— Хм, мисля, че наистина е доста топло — подметна Стоун и кимна към тях.

— Дрехите са по желание — отговори му Бети. — Аз ще захвърля моите, когато започнем програмата, и няма да ги облека, преди да е станало време за вечеря. Ти можеш да постъпиш както прецениш.

— Благодаря — каза Стоун, — нямам нищо против голотата, когато в нея участваш и ти.

— Поръчвай!

Стоун поръча, получиха великолепна салата от раци и двамата си разделиха бутилка много добро шардоне.

— Да разбирам ли, че не бива да ти задавам никакви въпроси за каквото и да е било?

— Не, докато сме тук — каза тя. — Дотогава си под моя команда. Опитай се да го запомниш.

— Да, мадам — каза той и отпи от виното. Беше доволен, че не са на една маса с хората на Иполито.

— Не е ли хубаво тук? — попита го тя.

— Напротив. Как научи за това място?

— Била съм тук само веднъж досега. Трябва да ти кажа, че е известно на малка група хора — телефонът естествено не може да се намери в никакъв указател, а за да направиш първата си резервация, трябва да имаш препоръката на стар клиент. Можеш да смяташ, че е частен клуб.

— Клубът ми харесва — огледа се Стоун, — и нямам търпение да започнем с програмата.

— Мисля, че вече сме я започнали — каза Бети и кимна към приближаващата млада жена, облечена в къс памучен халат.

— Добър ден, мис Саутард — проговори тя, — и мистър Смит. Калната ви баня ви чака.

— Кална баня? — повтори, недоумявайки Стоун.

— Млъквай и прави каквото ти се казва — сряза го Бети. — Извинявам се за м-р Смит — обърна се тя към младата жена. — Той е нюйоркчанин и както разбирате, изживява културен шок.

— Няма нищо — любезно отговори жената. — Не е първият ни нюйоркчанин. След калната баня обикновено се отпускат.

Стоун стана.

— Правете с мен каквото трябва — предаде се той.

Младата жена ги поведе по застлана с плочи пътека, дълга около стотина метра, от двете страни на която имаше плътна стена от пустинна растителност, после отвори висока бамбукова порта. Бяха на открито, като се изключеше бамбуковият плет, през който току-що бяха минали, и сламеният покрив, който ги пазеше от обедното слънце. Под покрива се виждаха две правоъгълни вани, издълбани в скалата под краката им, пълни с бълбукаща кал.

— Ще взема дрехите ви — каза младата жена. — Между другото, казвам се Лиза.

— Приятно ми е, Лиза — постара се да бъде учтив Стоун, съблече дрехите си и й ги даде. Бети направи същото и с помощта на Лиза двамата внимателно се отпуснаха във ваните.

— Ще занеса дрехите ви във вашата вила и ще се върна след половин час — съобщи им Лиза. Остави на столче между ваните до тях две кани — едната с ледена вода, другата с лимонада — и две чаши от пресован картон. — Ако ви стане много топло, пийнете нещо или просто излезте от ваната. — Тя взе дрехите и си тръгна.

Стоун установи, че дъното на ваната е извито в профил, следващ извивките на гърба му и след първоначалния шок от горещината, постепенно се отпусна. Двамата останаха да лежат в калта в продължение на половин час, отпускайки се, разтапяйки се, мълчейки, когато отново се появи Лиза.

— Мисля, че е достатъчно — каза тя. — Нали не искаме да се сбръчкате съвсем.

Тя изпълзяха навън от ваните и застанаха на една каменна плоча, докато Лиза измиваше със струя студена вода калта от телата им.

— Кой е първи за масажа? — поинтересува се Лиза.

— Ти, Стоун — отговори Бети. — Искам да се поразходя. — Тя излезе от бамбуковата колиба, както си беше гола.