Лиза взе Стоун за ръката и го отведе при тапицирана маса до калните вани. Посочи му да легне по корем, с лице в специално оставен за по-лесно дишане отвор, след което го намаза със затоплени ароматни масла и започна да масажира гърба му, раменете, краката, бедрата. След половин час му каза да се обърне.
Стоун я послуша, очаквайки да скрие половите му органи с кърпа, но тя не го направи. Започна с шията, лицето и скалпа, покри очите му със студена кърпа и продължи масажа надолу по тялото му. След малко Стоун почувства познат прилив на топлина и започна да се притеснява.
— Няма нищо — успокои го Лиза, — бих се обидила, ако не се възбудите поне малко.
— Опасявам се, че не е никак малко — отговори Стоун.
Тя се засмя:
— Това е добре. Бих се възползвала, но имам чувството, че приятелката ви ще ни убие.
— Сигурно сте права — каза Стоун. Чу вратата да се отваря и затваря, но не виждаше нищо. Изведнъж ръцете на Лиза станаха по-хладни и много по-любопитни. — Лиза? — попита той в пространството.
— Шшш — беше единственият й отговор.
Усети я да се качва на масата и в следващата секунда седна през него.
— Лиза, опитвам да се съхраня за Бети — извинително каза Стоун.
Бети избухна в смях.
— Ах ти, хитрецо — каза тя. — Сега стой мирно, защото има някои неща, които искам да направя с теб.
След малко беше напълно възбуден и тогава тя се намести върху него и бавно се спусна.
Стоун леко простена. Сухият топъл пустинен въздух, лекият ветрец и момичето върху него му се струваха единственото, което някога бе желал в този живот. Двамата се притиснаха един в друг, слели телата си и след малко се отпуснаха изнемощели. След няколко минути Бети го отведе до една рогозка, гледаща към долината на юг. Целуна го топло, върна се при масата за масаж, легна на нея и зачака Лиза.
Стоун се унесе в безгрижен сън без сънища.
Час по-късно Бети легна на рогозката при него и те отново се любиха, този път не така трескаво, по-нежно, по-бавно и по-сладко. Когато дойдоха на себе си, Бети го дръпна за ръката:
— Искам да поплувам. Ела с мен.
Стоун неохотно позволи да го издърпа обратно на пътеката и да го поведе гол към басейна. Хрумна му, че не бе заставал чисто гол пред толкова хора може би от… общата баня в полицейската академия, където обстоятелствата не бяха толкова привлекателни. Скочи в басейна и редом с Бети преплува, без да бърза, няколко дължини.
— Какво ще кажеш за малко тенис? — попита го тя, когато спряха.
— Категорично не! — отсече той. — Да не съм луд да се стягам след толкова много усилия да релаксирам. Може би утре.
— И утре става — съгласи се тя.
Легнаха все така голи в шезлонгите край басейна, отпиха от чаши с екзотичен плодов сок и се загледаха в минаващите покрай тях гости.
— Имаш ли познати? — попита Стоун.
— Никой и това напълно ме устройва.
— И мен — съгласи се той. Последното нещо, което искаше сега, бе да се натъкне на някой, когото познаваха.
Бети го улови, че се заглежда по изключително красивото голо момиче, което мина покрай тях.
— Може да се гледа — каза тя, — не може да се пипа.
Облякоха се и вечеряха на залез-слънце с най-вкусната храна, която Стоун някога бе опитвал. Беше избрал чудесно каберне от списъка със специални калифорнийски вина. Забеляза, че останалите гости се примъкват към терасата в съседство със салона на ресторанта и когато приключиха, Стоун и Бети се присъединиха към тях. Скоро след това започнаха фойерверки и шоуто продължи четвърт час. Непрогледният мрак над пустинята се разкъсваше от цветните експлозии и замайващо красивите огнени следи. Когато свърши, хората се разотидоха и скоро терасата опустя. Стоун и Бети си тръгнаха последни и хванати ръка за ръка бавно се отправиха към апартамента.
На следващата сутрин играха тенис и Бети се оказа наистина много добра.
— Обзалагам се, че си размазала повечето мъже, с които си играла — запъхтян каза Стоун, когато свършиха.
— Не повечето, а всички — отговори Бети и му хвърли хавлиена кърпа.
Обядваха и Бети каза, че е време да си тръгват.
— От гостите се очаква да си тръгнат до средата на следобеда, за да може персоналът да се приготви за следващата седмица и да има време хората да си починат.
— Аз плащам сметката — заяви Стоун.
— Не, аз — отговори тя.
— Много е скъпо, нека поне я разделим.
— Ще ми платиш дела си в секс — засмя се тя.
— Длъжник съм ти.
— Абсолютно.
Когато се спуснаха по склона на планината и излязоха на пътя за Ел Ей, той започна да я разпитва:
Читать дальше