Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

— Това е всичко, което имам в момента.

Грант прибра парите, без да ги поглежда.

— Колата на Арингтън ще бъде в списъка след час. Как ще се свързвам с теб?

Стоун му даде визитна картичка и написа номера на клетъчния си телефон на гърба й.

— Безопасно ли е да те търся в офиса?

— Стига да внимаваш. Ако ти кажа, че не мога да говоря, обади се пак след час или остави съобщение и тогава аз ще те потърся. Използвай името… Джек Смит. — Колата на Грант пристигна, той се качи в нея и отпраши.

След разплащането с Грант Стоун беше останал почти без пари.

— Къде е най-близката банка? — попита той момчето, което докара колата му.

— Точно от другата страна на улицата.

Стоун вдигна поглед и видя витрина с нарисуван фар на нея. „Сейф Харбър Банк“ гласеше надписът. Извади от джоба си чека на „Центурион Студиос“ и го погледи — беше издаден от „Сейф Харбър“.

— Задръж колата ми за момент, ако обичаш — помоли той.

— Разбира се.

Пазейки се от колите, Стоун пресече улицата и влезе в банката. Високо на стената беше нарисуван друг фар на фона на морски пейзаж. Зад касиерите стенен часовник удари точен час. Той се приближи до едно от гишетата и представи чека.

— В налични, ако може.

Касиерката погледна чека и му го върна.

— За чек на такава сума трябва да получите одобрението на м-р Маршал — обясни тя и посочи офиса зад редиците бюра. — Говорете със секретарката му, ей там.

— Благодаря.

Стоун отиде при жената.

— Бих желал да говоря с м-р Маршал, ако обичате. Нуждая се от съгласието му да осребря чек.

— Името ви.

— Барингтън.

— Момент, моля. — Тя набра номер, размени няколко думи и остави обратно слушалката. — Влезте, моля — и му посочи вратата на офиса, която беше открехната.

Стоун почука леко на нея и влезе.

— М-р Маршал?

— М-р Барингтън. — Мъжът зад бюрото стана и протегна ръка. — Седнете, ако обичате. Какво мога да направя за вас?

Стоун му подаде чека и седна.

— Искам да ги изтегля в наличност — обясни той.

Маршал огледа чека.

— Някаква идентификация? — Стоун подаде нюйоркската си шофьорска книжка. Маршал погледна снимката на Стоун, сравни я с лицето пред себе си, записа номера на книжката на гърба на чека и му го върна. — Мога ли да ви запитам по какъв повод имате чек на сума двайсет и пет хиляди долара по сметката на „Центурион Студиос“?

— Това е възнаграждение. Тази седмица се снимах във филм на студиото.

— А, актьор.

Стоун реши да не го разубеждава.

— Както виждате, живея в Ню Йорк, тук бях само за снимките.

— Защо не си отворите сметка при нас. Сумата е прекалено голяма, за да я разнасяте из града.

— Не, връщам се в Ню Йорк още днес, но вие сте прав — сумата е значителна. Защо не ми дадете чек на предявителя за петнайсет хиляди и останалото по сто?

— Както желаете. — Той повика секретарката си, подписа разписка и й я даде. — Чек на предявителя за тази сума, донеси ми го тук заедно с десет хиляди в банкноти по сто. — Той обърна чека и го плъзна към Стоун. — Трябва да го джиросате.

Стоун подписа чека и се облегна в очакване на парите си.

— Много приятна банка — каза той.

— Благодаря ви. Всичките ни клонове са проектирани с някакъв морски мотив в тях. М-р Иполито е яхтсмен.

— М-р Иполито?

— Нашият председател.

— С какво излиза в морето?

— О, той има цяла флотилия — отговори управителят. — Голяма яхта с платна, друга моторна яхта и няколко по-малки морски съда.

— Изглежда бизнесът върви добре — отбеляза Стоун.

— О, да. Ние сме най-бързо разрастващата се банка в Южна Калифорния. Имаме четиринайсет клона в голям Ел Ей и Сан Диего, а по това време следващата година ще бъдат двайсет. Разширяваме се и в Сан Франциско.

— Може ли да ми дадете копие от годишния отчет на банката? — помоли Стоун. — Все пак трябва да инвестирам някъде остатъка по чека.

— Разбира се — отговори Маршал. Бръкна в едно от чекмеджетата и извади оттам дебела, красиво изглеждаща брошура.

— Благодаря ви — каза Стоун. — Ще я прегледам довечера.

— Мисля, ще се уверите, че сме добро място за инвестиции — цената на акциите ни се удвои през последните две години.

— Виж ти! — удиви се Стоун.

Секретарката се върна с чека и парите. Маршал подписа чека със замах и му го връчи заедно с дебела пачка, прихваната с хартиена лента.

— Моля ви, пребройте ги — предупреди той.

Стоун стана и прибра чека и пачката във вътрешните си джобове.

— Напълно ви вярвам, м-р Маршал — каза той. — Благодаря ви за отзивчивостта.