Стюарт Уудс - Нещо гнило в Ел Ей

Бяха в „При Илейн“, късно вечерта. Стоун Барингтън седеше на една от най-добрите маси в компанията на своя стар приятел и бивш партньор Дино Бакети, шеф на следствения отдел към 19-о полицейско управление, Ню Йорк, и Илейн, която си беше просто Илейн.

Джек, главният сервитьор, разчисти остатъците от вечерята, след което на Стоун и Дино донесоха бренди. Не какво да е, а специално — Дино държеше бутилка от собствените си запаси, скрита зад бара, и това страшно дразнеше Илейн, понеже нямаше как да му вземе пари за питието… не че не намираше други начини да му ги измъкне.

— Окей, сега искам да чуя за Арингтън — каза Илейн.

— Илейн — намеси се Дино, — знаеш, че Стоун още страда след като тя го напусна.

— На кой му пука? — не без основание се осведоми Илейн. — Искам да разбера как така я е оставил да си тръгне. Защото това момиче беше изключително!

— Съществува споделяно от много хора мнение — каза Дино, — че тя е искала да избегне съдбата да преживее остатъка от живота си под името Арингтън Барингтън.

— И никой не би могъл да я обвини в това — съгласи се Илейн. — Хайде, Стоун, изплюй камъчето!

Стоун дълбоко въздъхна.

— Не знам дали вие двамата съзнавате колко много неща ви позволявам.

— Казвай, казвай — подкани го Дино.

— Така де — подкрепи го Илейн.

Стоун въздъхна отново.

— Ами-и, стана така… — започна той и спря.

— Да? — окуражаващо го подкани Илейн.

— През февруари трябваше да прекараме десет дни, плавайки край Сейнт Маркс.

— Никога не съм чувала за Сейнт Маркс — призна Илейн. — Къде е това?

— Красив малък остров, сгушен между Антигуа и Гваделупа. Както и да е, уговорката беше да се срещнем на „Кенеди“ за полета до там, но някакъв ангажимент й попречи, тя се обади да каже, че ще вземе следващия полет, а тогава удари снежната буря…

— За бурята знам — увери го Илейн, която изгаряше от любопитство. — Ти ми кажи за момичето.

— Ами докато виелицата била сковала всичко, обадили й се от „Ню Йоркър“ с предложение да направи биографичен профил на Ванс Колдър.

— Новият Кари Грант — обясни Дино, сякаш беше възможно точно Илейн да не е чувала за голямата филмова звезда.

— Да, да… — нетърпеливо го пресече тя.

— Разбрало се, че той не бил давал обширно интервю от двайсет години насам — продължи Стоун, — така че ударът щял да бъде голям. Арингтън познаваше Колдър от известно време… всъщност, когато се запознахме, тя го придружаваше на едно вечерно парти.

— Остави светските ангажименти — каза Илейн.

— Добре де, стоя си значи в Сейнт Маркс на борда на наета яхта и чакам Арингтън да се появи отнякъде, и изведнъж изниква страхотна блондинка на прекрасна яхта — сам-самичка. Оказва се, че била тръгнала от Канарските острови със съпруга си, когото вече… го нямало. Обвиниха я в убийство и… аз се захванах със защитата й.

— Сякаш не чета вестници — вметна Илейн. — Сякаш цялото западно полукълбо не поглежда пресата и няма представа за процеса.

— Добре, добре… Арингтън редовно ми пращаше факсове и се оправдаваше, че цялото й време било ангажирано с Колдър, докато един ден получих факс, в който пишеше, че се налагало да замине с него за Ел Ей, за да събере повече материал.

— „Да събере материал“… това ми харесва — многозначително се усмихна Илейн.

— Написах й писмо, излях й в него сърцето си, на практика й направих предложение…

— „На практика“? Какво означава това? — поиска да разбере Илейн.

— Добре де… искам да кажа, не с толкова много думи, но съм сигурен, че беше ясна общата идея.

— Която тя не е схванала?

— Тя изобщо не е получила писмото. Дадох го на една дама, която се връщаше във Флорида, за да го прати по „ФедЕкс“, само че самолетът й се разби при излитането.

— Е, това поне е най-доброто извинение, че някой не е писал, което съм чувала — каза Илейн. — Сигурен ли си, че не го е изяло кучето ти?

— Кълна се, написах й писмото! И преди да събера сили да й го напиша отново, получих от Арингтън факс, с който ме уведомяваше, че тя и Колдър са се оженили предния ден в Нийдълс, Аризона. Какво можех да направя?

— Трябвало е да го направиш преди много, мнооого време — информира го Илейн. — Да не би да си си въобразявал, че това страхотно момиче ще те чака, докато се наканиш?

— Може би, но вече беше късно, Илейн. След два дни ми предстоеше процес и животът на една жена зависеше от мен.

— Като се има предвид как завърши всичко, за нея щеше да е било по-добре, ако беше тръгнал да си връщаш Арингтън — обади се Дино.