Дан Симънс - Куфарът

— Ами, виж първо това. — Док отвори една от сивите стоманени кутии и извади един черен полуавтоматичен пистолет. — „Хеклер и Кох USP, .45“ за близка стрелба. Нов. Прекрасно нещо. Със защитен от прах жлеб за лазер или за фенер. Дулото е с нарез за заглушител.

Курц поклати глава.

— Не обичам пластмасови пистолети.

— Полимерни — поправи го Док.

— Пластмасови. От полимери сме ти и аз, Док. Този пистолет е от пластмаса и фибростъкло. Много ще отива на Люк Скайуокър.

Док сви рамене.

— Освен това аз не използвам лазери, фенери и заглушители, и не обичам немски оръжия.

Док остави хеклера и отвори друга кутия.

— Чудесно — каза Курц и взе полуавтоматичния пистолет. Беше тъмносив — почти черен — и беше направен най-вече от стомана.

— „Кимбър .45 АСР“, правен по поръчка — каза Док. — Известно време е бил собственост на една стара дама от Тонауанда, която веднъж-два пъти месечно се упражнявала в стрелба.

Курц издърпа затвора, провери в цевта дали има патрон, извади седемпатронния пълнител, увери се, че е празен, върна го на мястото му и погледна през дулото.

— Добър баланс — каза. — Но пружинният механизъм за патроните е по цялата дължина.

— Най-доброто.

— Повишава риска от засечка.

— Не и при кимбъра. Казах ти, че е правен по поръчка.

— Никога не съм имал пистолет по поръчка. — Курц пъхна и извади няколко пъти пистолета с дизайн от 1911 в колана си.

— Нископрофилен боен „Маккормик“ с оптичен мерник — каза Док.

— Закача дрехите и кобура. На тия бойни пистолети трябва да им слагат табели като по магистралите.

Док сви рамене.

— Другаде няма да намериш такива.

— Предпочитам тези с двойно действие.

— Да. Помня, че обичаше да се разхождаш със зареден пистолет. Но пък спусъкът на кимбъра е много лек.

Курц стреля няколко пъти „на сухо“ и кимна.

— Колко?

— Преди две години като чисто нов е струвал 675 долара.

— Да, само че толкова би платила милата стара дама от Тонауанда. Колко?

— Четиристотин.

Курц кимна.

— Искам да го изпробвам.

— Тия купчини сгурия долу са за това. Ще ти донеса няколко мишени и патрони блекхилс със 185-сърцевина.

Курц поклати глава.

— Искам 230.

— И такива имам.

— Трябва ми и кобур.

— Имам един малък за под мишница. Употребяван е, но само колкото да се разтъпче. Чист е. Двадесет долара.

— Чудесно.

— Добре. Вече си имаш оръжие за самозащита. Какво искаш от револверите? Интересува ли те „Ерлайт Ти“?

— Титанов ли? О, не. Не съм грохнал чак толкова, че да не мога да вдигна половин кило закалена стомана.

— Вярно, не изглеждаш грохнал. — Док отвори един кашон. — Курц, това е най-традиционното, което имам… „Смит и Уесън“, модел 38, специален.

Курц го претегли на ръка, провери празния барабан за пет патрона, вдигна цевта към светлината, затвори барабана и стреля „на сухо“.

— Колко?

— Двеста и петдесет.

— Включи вътре и кобура за полуавтоматичния.

Док кимна.

— Ако с това уцеля и петте пъти петсантиметров кръг от двайсет и пет метра, взимам го.

— Ти на лов за елени ли ще ходиш, или какво? — кисело попита Док. — На това разстояние няма да уцелиш и торба с пясък. С дуло под пет сантиметра най-доброто, което можеш да направиш, е да се промъкнеш до елена, да опреш дулото в корема му и да натиснеш спусъка.

— Долу видях няколко торби с пясък.

— Като говорим за лов на елени, знаеш ли, че Мани Ливайн те издирва?

— Кой е Мани Ливайн?

— Един психопат. Брат на Сами Ливайн.

— Кой е Сами Ливайн?

— Кой беше — поправи го Док. — Сами изчезна преди единайсет години. Носят се слухове, че ти си му помогнал да се включи в енергийния бизнес.

— Енергийният бизнес ли?

— Производство на метан.

— Не познавам нито единия, нито другия. Но ако все пак този Мани ми почука на вратата, как да го позная?

— Прилича на Дани де Вито в кофти ден. И е много по-проклет. Носи „Магнум Рюгер Редхок“ и обича да го използва.

— Големичък пистолет за такъв нисък и дебел мъж. Благодаря ти за благата вест.

Док отново сви рамене.

— Нещо друго трябва ли ти?

— Един бокс.

— Обикновен, текстолитов или кожен?

Когато Курц се прибра в Чийктуага с 45-калибровия в кобура под мишницата, 38-калибровия в левия джоб на якето и еднокилограмовия бокс в десния джоб, минаваше полунощ. Нито веднъж не превиши разрешената скорост. Ако някой го спреше за проверка, щеше да има неприятности с изтеклата си преди осем години шофьорска книжка.