Дан Симънс: Куфарът

Тъкмо беше свил в отбивката за Мотел 6, когато забеляза паркираната далеч от уличното осветление спортна кола с вдигнат гюрук. Червена „Хонда“ S2000. Можеше да е съвпадение, но Курц не вярваше в съвпадения, така че направи обратен завой и подкара обратно към булеварда.

Хондата включи фаровете си и ускори след него.

Курц измина около пет километра преди да реши, че онзи зад кормилото на хондата е пълен идиот. Шофьорът държеше толкова голяма дистанция, че след светофарите Курц на няколко пъти трябваше да намалява, за да му позволи да го настигне.

Курц излезе от осветения булевард и подкара по едно извънградско шосе, което помнеше отпреди. Урбанизацията още не беше стигнала дотук и пътят беше пуст. Курц ускори дотолкова, че спортната кола го следваше с труд на двадесетина метра отзад, след което внезапно навлезе в една павирана отбивка, натисна рязко спирачките и изви протестиращия буик на сто и осемдесет градуса. Фаровете му осветиха хондата, която спря на десет метра от него. Виждаше се само главата на шофьора.

Курц излезе, клекна зад отворената шофьорска врата на буика и извади 45-калибровия кимбър.

От спортната кола излезе огромен мъж. В ръцете му нямаше оръжие.

— Ей, Курц. Покажи се бе, задник.

Курц въздъхна, прибра пистолета в кобура, излезе пред запалените предни фарове и каза:

— Какво искаш, Карл.

— Да си ебеш майката.

— Кой те изпрати?

— Никой не ме е изпратил, задник такъв.

— Значи си по-тъп, отколкото изглеждаш. Ако това изобщо е възможно.

Карл се приближи. Въпреки хладния нощен въздух носеше прилепнали панталони и поло като преди, без сако — демонстрираше напомпани мускули.

— Виж че нямам пистолет бе, куроблизецо.

— Добре — каза Курц.

— Дай да се разберем… — каза културистът.

— Какво има да се разбираме?

— … като мъж с мъж — довърши мисълта си Карл.

— Виждам само един мъж — каза Курц и си погледна часовника. Пътят бе все така пуст.

— Ъ? — Карл се намръщи от умствено усилие.

— Ще те питам само едно преди да се разберем като мъж с мъж. Как ме намери?

— Проследих те, като излезе от господин Фарино.

„Господи, съвсем съм се отпуснал!“ — помисли си Курц и се разтревожи за пръв път, откакто беше познал бодигарда в спортната кола.

Карл пристъпи още по-близо.

— Никой не може да ме нарича педал! — И вдигна огромните си мускулести ръце.

— Сериозно? Аз пък мислех, че си свикнал.

Карл се хвърли върху него.

Курц се отмести и го прасна с бокса в лявото ухо. Карл заби глава в бронята на буика и се строполи на асфалта. И при двата удара изхрущяха зъби. Курц мина зад него и го изрита в задника. Карл не помръдна.

Курц изключи фаровете на буика, направи същото с тези на хондата, изключи двигателя й, заключи вратите и метна ключовете в гората. Издърпа с леко пъхтене Карл до задницата на буика и нарита краката му точно пред лявата гума.

След това се качи в колата на Арлен, увери се, че не идва никой, пусна радиото на някаква блус станция и подкара, като включи фаровете чак на магистралата към мотела, където събра нещата си и напусна стаята.

— Нечувана наглост — каза адвокат Ленард Майлс. — Безмерно нахалство.

— Да нямаш предвид безмерна смелост? — попита дон Фарино.

— Както и да е.

В огромния солариум имаше трима души, без да се брои майната 2, която провеждаше някакъв свой шумен разговор в клетката сред пищната растителност. Фарино седеше в инвалидната си количка и както обикновено беше с костюм и вратовръзка. Двадесет и осем годишната му дъщеря София седеше в тапицирано със зелена коприна меко кресло под палмите. Майлс сновеше напред-назад.

— Кое точно според теб е наглост? — попита София. — Че е осакатил Карл или че снощи ни се обади да ни каже?

— И двете — отвърна Майлс, спря да крачи и скръсти ръце. — И най-вече обаждането. Абсолютна арогантност.

— Чух касетата с обаждането — каза София. — Държанието му не беше арогантно. По-скоро звучеше като обаждане от химическото чистене, че дрехите ти са готови.

Майлс впери поглед в дъщерята на Фарино, но когато заговори отново, го отмести към дона. Мразеше да се разправя с тази жена. Големият син на Фарино, Дейвид, беше много по-свестен, само че беше увил доджа си около един телефонен стълб с двеста и петдесет километра в час. Вторият му син, Скаг Малкия беше безнадежден случай. Голямата дъщеря на дона Анджелина беше избягала в Европа още преди години. И беше останало това… момиче.