Дан Симънс - Куфарът

— Но София ще наследи всичките ми пари и по-голямата част от легалния ни бизнес — каза донът и сведе поглед към стиснатите си юмруци.

— Тя каза същото. Вие сещате ли се защо би искала да ускори процеса?

Дон Фарино извърна лицето си.

— София винаги си е била… нетърпелива. И много иска да бъде дон.

Курц се изсмя.

— Жените не могат да бъдат донове.

— София може би не приема този факт — усмихна се пестеливо Фарино.

— А вие не сте се забързали да гушвате букета и не сте чак такъв жив труп, колкото си мислят хората, нали?

Фарино го погледна отново и този път в погледа му имаше нещо демонично.

— Не, господин Курц. Аз съм парализиран от кръста надолу и временно съм жив труп. Но изобщо нямам намерение да гушвам букета. И нямам никакво намерение да занемарявам бизнеса.

Курц кимна.

— Може дъщеря ви да не иска като принц Чарлз да чака петдесет-шейсет години и да е склонна да подпомогне събитията. Каква беше учената дума като пречукаш татко си — отцеубийство ли?

— Вие сте брутално откровен, господин Курц. — Фарино отново се усмихна. — Но поне досега не е ставало дума за пречукване. Наех ви, за да разберете какво става с Ричардсън и кой ограбва камионите.

Курц поклати глава.

— Наехте ме, за да служа като мишена, докато вие разберете кой стреля, и за да предпазя вашия задник, Фарино. Защо убихте Карл?

— Моля?

— Чухте ме. София каза, че Карл починал „от усложнения след операцията“. Защо го убихте?

— Карл беше глупак, господин Курц.

— В това няма спор, но защо го убихте? Защо просто не го изгонихте?

— Защото знаеше твърде много за фамилията.

— Глупости. Всички репортери в „Бъфало Ивнинг Нюз“ знаят повече за делата на мафиотската ви фамилия, отколкото скъпият ни блаженопочивш лайнар Карл някога е щял да знае. Защо го убихте?

Фарино замълча. Курц се заслуша в спокойното бръмчене на тежкия двигател. Единият бодигард запали цигара и огънчето проблесна в потъналата в мрак улица.

— Исках да я свържа с някои… изпълнители — каза накрая Фарино.

— С убиец. Някой извън фамилията.

— Да.

— Някой извън мафията?

Фарино сбърчи нос, като че ли Курц се беше изпърдял в скъпата му лимузина.

— Някой извън организационните структури, да.

Курц се изхили.

— Копеле. Накарал си София да спи с него, за да видиш дали ще го наеме да ме убие. Добричкият Карл е мъртъв само за да могат дъщеря ти и наемният ти убиец да си поговорят насаме.

Фарино не каза нищо.

— Така ли е? Тя нае ли го да ме убие?

— Не.

— Как се казва този изпълнител?

— Тъй като не е нает да те убие, името му не е твоя грижа.

— Моя грижа е — отвърна Курц с метална нотка в гласа. — Искам да знам всички играчи. — Той сложи ръка на пистолета в колана си.

Фарино се усмихна, тъй като идеята Курц да го застреля и да се измъкне жив, му се стори забавна. След това усмивката на дона помръкна, тъй като му хрумна, че Курц може да направи първото, без задължително да се притеснява за второто.

— Никой не знае името на този човек — каза донът.

Курц зачака.

— Викат му Датчанина — каза Фарино след още малко размисъл.

— Мамка му! — прошепна Курц.

— Чувал ли си за него? — Фарино отново се усмихваше.

— Кой не е чувал? Връзките на клана Кенеди с мафията през седемдесетте. Джими Хофа. Говори се, че работата в тунела под Париж е работа на Датчанина и че се е справил без никакво оръжие. Само с една малка кола.

— Хората говорят какво ли не — каза Фарино. — Няма ли да поискаш да ти го опиша?

Беше ред на Курц да се усмихне.

— Доколкото знам, никакво описание няма да ми свърши никаква работа. Този тип е по-добър в дегизировката дори от Чакала в най-добрите му години. Единственото хубаво нещо в цялата история е, че ако София го беше наела, така и нямаше да разбера, защото вече щях да съм мъртъв.

— Да — каза Фарино. — И така, каква е следващата ви стъпка, господин Курц?

— Ами, тази вечер е доставката от Ванкувър. Ако има обир, смятам да тръгна оттам. Ще направя така, че всички да разберат, че разследвам случая. Ако Кибунте има нещо общо — който и да има нещо общо — ще ме подгони.

— Желая ви късмет, господин Курц.

Курц отвори вратата и единият бодигард я задържа.

— Това пък що за пожелание беше? — обърна се Курц към Фарино. — И да имам късмет, и да нямам, вие ще си получите необходимата информация. А ако умра, ще си задържите петдесетте хиляди.

— Вярно е — отвърна донът. — Но може да ми потрябвате и за в бъдеще, а петдесет хиляди е малка цена за душевния покой.