Дан Симънс - Куфарът

Курц залитна като пиян и без да се обръща, извади револвера от колана си.

Колата бавно пое по улицата. Ако се съдеше по шума на осемцилиндровия двигател, беше голяма — поне линкълн, а може би и истинска лимузина — и освен това не бързаше. Спря на петнадесетина метра зад него.

Курц спря при бетонната рампа и освободи предпазителя на револвера.

Беше лимузина. Оскъдното улично осветление и предните фарове очертаваха масивен черен силует, обвит в дима от ауспуха като в мъгла. Предната дясна и задната лява врати се отвориха и двама здравеняци излязоха на улицата с ръце на пистолетите под саката.

Курц върна предпазителя на револвера, скри го в длан и тръгна към лимузината. Двамата бодигардове нито посегнаха към оръжията си, нито се приближиха към него, за да го обискират.

Курц заобиколи този, който държеше отворена задната врата, надникна в светлото купе и се качи на задната седалка.

— Добър вечер, господин Курц — каза старецът, който седеше там. Беше облечен във фрак и върху краката му имаше скъпо вълнено одеяло.

Курц седна на седалката срещу него.

— Добър вечер, господин Фарино. — И прибра револвера в колана си.

Бодигардовете затвориха вратите и останаха отвън на студа.

— Как върви разследването ви, господин Курц?

Курц изръмжа.

— Голямо разследване, няма що. Не беше минал и час, откакто разпитах съпругата на бившия ви счетоводител, и я убиха. Нищо друго не съм свършил.

— Разследването никога не е било истинската ви цел, нали, господин Курц?

— Вие ли ми го казвате? Не помните ли, че това беше моя идея? И истинската ми цел очевидно е успешна. Те направиха първия ход срещу мен.

— Нямате предвид Карл, нали?

— Не. Имам предвид този, който ме е натопил на ченгетата, след като е убил — заклал — госпожа Ричардсън. След което е организирал веднага щом ме преместят, да бъда убит в затвора.

Дон Фарино потри бузата си. Беше твърде розова за толкова стар човек. Курц се зачуди дали донът не се гримира.

— И разбрахте ли кой ви е натопил? — попита Фарино.

— Чух предположения, че може да е един главорез, Малкълм Кибунте, който от време на време работи за вашия адвокат Майлс. Вие познавате ли този Кибунте или другия, с когото се размотава? Кътър?

Фарино поклати глава.

— Не мога да държа под око целия черен боклук по улиците на града. Предполагам, че тия двамата са черни.

— Малкълм да. Кътър го описват като бял, почти албинос.

— Кой ви каза за заговора срещу вас и кой ви даде тези имена, господин Курц? — запита Фарино с отнесен поглед.

— Дъщеря ви.

Фарино премигна.

— Дъщеря ми? Говорили сте със София, така ли?

— Не само говорих. Тя ми плати гаранцията, отведе ме в дома си и се опита да ме чука до смърт.

Тънките устни на дон Фарино оголиха зъбите му и съсухрените му юмруци се свиха върху коленете под одеялото.

— Внимавайте, господин Курц. Използвате доста лекомислен език.

Курц сви рамене.

— Вие ми плащате за факти. Уговорихме се така чрез Скаг още преди да изляза — да бъда мишена и изкупителна жертва и да извадя на бял свят предателя. Вашата дъщеря беше активната страна — както за гаранцията, така и за чукането. Аз просто ви докладвам.

— София винаги е била със силна воля и… със спорни сексуални предпочитания.

Курц отново сви рамене. Обидният контекст на изказването изобщо не го засягаше.

— София ли ви каза за връзката между Майлс и тези двама убийци? — попита спокойно Фарино. — Каза ли ви, че според нея зад всичко това стои Майлс?

— Да. Но това не означава, че е истина. Може тя да дава заповеди и на Майлс, и на Малкълм и на изрода с ножа.

— Но вие казахте, че ви е платила гаранцията и ви е предупредила за плана за убийството ви в затвора?

— Тя ми плати гаранцията. За останалото трябва да приема думите й на доверие.

— И защо й е да се забърква във всичко това и да лъже?

— За да ме провери — предположи Курц. — За да разбере какво всъщност търся и колко знам. За да постави себе си извън всякакво подозрение. — Курц погледна през затъмнените прозорци. Улицата беше много тъмна. — Господин Фарино, София плати гаранцията, отведе ме в дома си и почти ме изнасили. Както сам се изразихте, възможно е да не подбира много, но не вярвам моята магнетична личност да я е накарала да отиде толкова далеч в съблазняването.

— Съмнявам се, че ви е било нужно много съблазняване, господин Курц.

— Нямам това предвид. Имам предвид, че вие сам знаете колко е интелигентна — и точно затова се боите, че може и тя да стои зад изчезването на Ричардсън и обирите на камионите — и затова трябва да ви е ясно, че зад постъпките й има някакъв мотив.