Дан Симънс - Куфарът

Униформените го поведоха по безкрайните зелени коридори покрай няколко охранителни поста до подземието, където му снеха отпечатъците, претърсиха го отново и го снимаха с цифров фотоапарат.

Курц си знаеше програмата. Докато го размотаваха, щеше да стане утре и щяха да му предявят официално обвинение чак утре следобед. Поклати глава.

Хатауей не можеше да му прикачи това убийство. Когато го изправеха пред съдията, каквото и обвинение да му скалъпеха, щеше да излезе под гаранция още преди предварителното изслушване.

— Какво се лензиш бе, отрепко? — попита ченгето, което се опитваше да събере кървавите салфетки, без да ги докосва с голи ръце.

Курц си върна нормалното изражение. Беше го развеселила мисълта за гаранцията. Цялото му богатство се състоеше от няколкото банкноти в портфейла — по-малко от 20 долара. На Арлен не й бяха останали почти никакви пари, след като беше купила компютрите и другите боклуци за офиса. Май щеше да се наложи да си мълчи пред съдията и да изчака предварителното изслушване на топло в окръжния затвор на окръг Ери — докато някой от прокуратурата не забележеше, че няма никакво основание за завеждане на дело и че Хатауей само вдига пара.

Курц реши, че и този път ще се справи с лежането и чакането.

— Разбираш ли, брато? — повтаряше за четвърти път Малкълм Кибунте на Дураг 4. — Утре по някое време той ще влезе при съдията и след това вечерта или вдругиден сутринта ще го откарат в затвора.

— Разбирам — каза Дураг и взе да кима. Погледът под подпухналите му клепачи се разфокусира още повече, но все пак му беше останала мисъл, колкото за целите на Малкълм.

— Добре. — Малкълм тупна гангстера по гърба.

— Ама не разбирам, да знаеш, какво трябва да дам на теб — каза Дураг и премигна, без да спира да кима. — Иначе що ще си толкова щедър, а? Нали разбираш? Що ще ми даваш всичките десет бона от Братята, а пък ние да очистим белия задник вместо теб? Чуваш ли ме?

Малкълм разпери ръце.

— Не е за мен, Ду. Братята от крило Д искат да го очистят. Аз няма как да вляза с него, затова ти казвам на теб, брато. Ако искаш да ми чупиш нещо от наградата, страхотно, ама аз не мога да вляза там при това копеле, нали разбираш? Затова, ако хората ти свършат работата… — Малкълм сви рамене, — копелето е мъртво, Братята са щастливи и всичко е страхотно.

Дураг продължаваше да се мръщи и да осмисля предложението с надрусания си мозък, но явно не намираше никаква уловка.

— Утре е денят за посещения в затвора. Ще отида рано, към десет, и ще се видя с Лойд, Малката пишка и Дарил и бялото ти момче ще стане на мърша преди да ги приберат по килиите.

— Може да не го прехвърлят до вдругиден — напомни му Малкълм. — Но може да го прехвърлят и утре. Ще го закарат при съдията утре и сигурно ще го прехвърлят утре.

— Както и да е.

— Взе ли снимката, брато?

Дураг потупа горния джоб на мазното си камуфлажно яке.

— Запомни ли му името, брато?

— Къртис.

— Курц. — Малкълм потупа кимащата глава на Дураг по червената превръзка. — Курц.

— Да де. — Дураг поклати глава, слезе от мерцедеса и тръгна наперено по улицата. Неколцина от приятелчетата му го последваха със същата олюляваща се походка. Дураг бръкна в торбестите си джинси, извади няколкото бутилчици с крек, които му беше дал Малкълм, и им ги раздаде като бонбончета.

Курц почти беше забравил що за лудница е предварителният арест в сравнение с организираната лудница в затвора. Лампите никога не гаснеха и с напредването на нощта довлачваха все нови и нови задържани; към полунощ в неговата килия вече имаше повече от десет души, а шумът и вонята биха накарали и будистки монах да изповръща червата си. Един наркоман крещеше и плачеше и повръщаше, и продължи да крещи, докато Курц не му помогна да се отпусне, като притисна с два пръста нерва до сънната му артерия. Пазачите не дойдоха да почистят повръщаното.

В килията имаше трима бели, включително наркоманът, и черните както винаги отстояваха територията си и хвърляха застрашителни погледи към Курц. Той знаеше, че ако някой от тях го познае, ще знае и за фетвата на Братята и тогава нощта ще е дълга. Курц нямаше нищо, което да му послужи за оръжие — пружина, кламер, химикалка — изобщо нищо остро, и затова реши да си направи система за ранно предупреждение и да се опита да поспи. Свали изпадналия в несвяст наркоман на пода и с ръба на дланта си убеди и другия бял да подремне. След това направи нещо като барикада от телата им на около метър от пейката. Препятствието едва ли щеше да попречи много на черните, но поне щеше да ги забави малко. Естествено, това в никакъв случай не беше проява на дискриминация спрямо затворниците афроамериканци, просто те бяха повече и бе по-вероятно да са чували за наградата за главата му.