Дан Симънс - Куфарът

Госпожица О’Тул си отбеляза нещо.

— Търсите ли си вече работа?

— Намерих си.

Тя вдигна леко вежди. Бяха плътни и с цвета на косата й.

— Развивам собствен бизнес.

— Така няма да стане — каза Пег О’Тул. — Разкажете ми с подробности.

Курц кимна.

— Направих агенция за разследвания.

Полицейската служителка потупа долната си устна с химикалката.

— Господин Курц, много добре знаете, че никога повече няма да получите разрешително за частен детектив в щата Ню Йорк и че е незаконно да притежавате и да носите огнестрелно оръжие, както и да се събирате с криминално проявени лица, нали?

— Да — отвърна Курц и понеже полицейската служителка не каза нищо, продължи: — Фирмата е законно регистрирана — „Суитхарт Сърч“.

Госпожица О’Тул сдържа усмивката си.

— „Суитхарт Сърч“ ли? Да не е нещо като агенция за запознанства?

— Нещо подобно. Това е услуга, базирана на интернет. Секретарката ми и аз работим на компютрите през деветдесет и девет процента от времето.

Полицейската служителка почука белите си зъби с горния край на химикалката и каза:

— В Мрежата има стотици фирми за такива услуги.

— Точно това каза и моята секретарка Арлен.

— И защо мислите, че точно вие ще направите пари?

— Първо, защото се осланям на усещането си, че има сто милиона, родени по времето на бейбибума, които наближават пенсионна възраст и са готови да се отърват от настоящите си съпрузи и съпруги и сигурно все още си падат по гаджетата си от гимназията. Нали се сещате — спомените от първото натискане на задната седалка на „Мустанг“ 66-а, такива неща.

Госпожица О’Тул се усмихна.

— Мустанг 66-а няма задна седалка.

„Не се прави на интересна — помисли си Курц, — просто е информирана.“

Той кимна.

— Харесвате ли стари мустанги?

— Не сме тук, за да обсъждаме предпочитанията ми относно старите коли. И защо тези застаряващи бейбибумъри ще потърсят вашите услуги? В Мрежата има и безплатни сайтове за издирване на стари съученици.

— Да. Но Арлен и аз сме по-дейни. — Той млъкна. — „Дейни“ ли казах? Господи, мразя тази дума. Арлен и аз сме по-… изобретателни.

На лицето на госпожица О’Тул за втори път се изписа лека изненада.

— Всъщност ние преравяме старите училищни албуми, намираме хората, които са били популярни сред съучениците си по онова време — започнахме от шестдесетте — и изпращаме информацията на бившите им съученици. Нали разбирате: Питали ли сте се някога какво стана с Били Бендърбикс? Открийте с помощта на „Суитхарт Сърч“ — ей такива глупости.

— Наясно ли сте със законите за опазване на личната тайна?

— Да. Малко от тях важат за интернет. Ние просто издирваме тези бивши съученици с помощта на обикновените търсачки и им изпращаме запитване по имейла.

— И става ли?

Курц сви рамене.

— Работим от няколко дни, но вече имаме неколкостотин попадения. — Той замълча. Знаеше, че също като него полицейската служителка няма желание да си губи времето в празни приказки, но все пак искаше да сподели с някого историята, а в живота му нямаше друг подходящ човек. — Искате ли да ви разкажа за първия ни опит?

— Моля.

— Ами през последните няколко дни с Арлен събираме стари училищни годишници от цялата страна. Едни намираме в Мрежата, други поръчваме по пощата, но все пак започнахме с района на Бъфало — с истински училищни албуми — и така, докато натрупаме солидна база данни.

— Звучи разумно.

— И вчера бяхме готови да започваме. Аз й казах: Дай да изберем някой случаен, който да е първият господин или госпожа „Самотно сърце“. Арлен взе един албум от купа — Кенмор Уест, 1966 — и го отвори. Аз забодох пръст в страницата, без да гледам. Името на мъжа беше странно, но реших, че това няма значение. Арлен започна да се смее…

Изражението на О’Тул не издаваше нищо, но си личеше, че слуша.

— Улф Блицър — каза Курц. — Арлен ми вика, че съучениците му със сигурност знаят какво става с него и аз я питам защо, а тя почва да ми се смее на мен…

— Вие не знаете ли кой е Улф Блицър? — попита О’Тул.

Курц отново сви рамене.

— Предполагам, че е станал известен, докато съм бил в затвора, а там не гледах много Си Ен Ен.

О’Тул се усмихваше.

— Както и да е — продължи Курц, — Арлен спря да се смее, обясни ми кой е Улф Блицър и защо изборът ми не е подходящ, след което взе годишника на гимназията в Уест Зенека. Отвори го и посочи една снимка. Пак мъж. Тим Ръсърт 3.

О’Тул се засмя на глас.