Дан Симънс - Куфарът

— Дай да изчакаме, може да се върне — каза Малкълм.

Курц не се върна. Качи се в буика и потегли.

— Мамка му — повтори Малкълм. — И след кратък размисъл добави: — Оня педал Майлс каза да вземем двете пратки. Кътър, коя да вземем първо, брато?

Кътър погледна към къщата. Ръката му направи едва забележимо движение и двете остриета изскочиха със зловещ звук. Ножът беше произведен от известен оръжеен майстор и имаше две остриета. Кътър прибра едното и застопори другото отворено. Беше извито острие — десетсантиметрово, остро като бръснач, с изкривен връх. Познато като „кука за изкормване“.

Очите на Кътър светнаха.

— Да, както винаги си прав — съгласи се Малкълм. — Знам къде можем да открием после господин Курц, ако ни трябва. Сега имаме работа тук.

Двамата слязоха от мерцедеса. Малкълм го заключи с дистанционното, изчака и отново го отключи.

— За малко да забравя — каза, извади фотоапарата полароид и двамата прекосиха улицата под проливния дъжд.

Окръжната болница на окръг Ери бе гигантски комплекс, разположен близо до магистралата Кенсингтън и ако желаеха, пациентите можеха да слушат грохота на колите. Повечето от тях не желаеха, тъй като бяха прекалено заети да живеят, да умират и да се опитват да заспят сред шума на климатиците, стенанията на другите пациенти, обявите по високоговорителите и разговорите в коридорите и болничните стаи. Официално времето за свиждане приключваше в девет вечерта, но в повечето случаи последните посетители се изнизваха около десет.

В 10:15 в тази октомврийска вечер един висок слаб господин с тъмен шлифер и баварска шапка с червено перо излезе от асансьора в западното крило, където се намираше реанимацията. Държеше букет цветя. Беше на петдесет и няколко години, с тъжни очи, леко отнесено изражение и плаха усмивка под добре поддържаните рижи мустаци. Носеше скъпи черни ръкавици.

— Съжалявам господине, но времето за свиждане изтече — каза сестрата на рецепцията и го прониза с поглед още преди да е направил и три стъпки от асансьора.

Високият мъж спря и изражението му стана още по-объркано.

— Да… Извинявайте. — Говореше с приятен европейски акцент. — Току-що пристигам от Щутгарт. Майка ми…

— Можете да я посетите утре сутринта, господине. Свиждането започва от 10:00.

Мъжът кимна, понечи да си тръгне, но се обърна и протегна букета на сестрата.

— Госпожа Хаупт. Тя е във вашето отделение, нали? Току-що пристигам от Щутгарт, а брат ми каза, че мама е много болна.

Сестрата погледна екрана на компютъра си. Онова, което видя там, я накара да прехапе устни.

— Госпожа Хаупт ли е майка ви?

— Да. — Мъжът с шлифера пристъпи смутено от крак на крак и сведе поглед към цветята. — Не съм я виждал от години. Трябваше да дойда по-рано, но работата… и утре трябва да съм се прибрал.

Сестрата се поколеба. Наоколо сновяха други сестри и санитари, които разнасяха вечерните дози лекарства на пациентите.

— Господин Хаупт, нали разбирате…

— Да.

— Нали разбирате, господин Хаупт, че майка ви от няколко седмици е в кома. Тя няма да разбере, че сте идвали.

Мъжът с тъжните очи кимна.

— Но аз ще знам, че съм дошъл при нея.

Очите на сестрата се насълзиха.

— По този коридор, господине. Госпожа Хаупт е в една от частните ни стаи, единайсет-нула-осем. След няколко минути ще пратя някоя от сестрите да ви види.

— Много ви благодаря — каза мъжът с шлифера и се сля с водовъртежа от медицински персонал.

Госпожа Хаупт беше в кома. От нея и в нея излизаха най-различни тръби. На нощното шкафче до леглото от една чаша с вода се хилеше изкуственото й чене. Мъжът с шлифера и шапката с перо махна хартията от стъблата на букета и ги постави в чашата с изкуствените зъби на старицата. След това показа глава в коридора, не видя никого и тихо отиде до стая номер 1123.

Пред стаята нямаше охрана. Карл спеше упоен от лекарствата — главата му беше бинтована, а лицето му бе страховита маска от синини и шевове, с шинирана челюст. И двата му крака бяха гипсирани и опънати с помощта на сложна система от въжета, противотежести и метални подпори. Дясната му ръка беше шинирана в дебела превръзка, а лявата беше привързана с каиш към стойката с венозната система. От него също излизаха множество тръби.

Високият мъж разкачи безшумно бутона за повикване на сестрата от таблата до главата на Карл и го отмести извън обсега му. След това извади от джоба на шлифера си спринцовка с капаче, хвана я с дясната си ръка, а с лявата стисна шинираната челюст на Карл.