Дан Симънс - Куфарът

София го насапуниса целия, без да пренебрегва ерекцията му. Беше много нежна, докато почистваше лицето му, и внимаваше в раните му да не влезе сапун.

— Мисля, че не се налага да те шият — каза тя. След това, когато той започна да я сапунисва — не само гърдите и пубисното окосмяване, а и врата, лицето, гърба, раменете, ръцете и краката — очите й се разшириха. Очевидно беше очаквала някакъв по-директен подход.

Тя се пресегна към нещо като сапунерка на полицата, извади един презерватив, скъса опаковката със зъби и го надяна върху твърдия му член. Той й се усмихна — все още нямаше нужда от предпазното средство. Взе шампоана от същата полица и го втри в косата й със силните си пръсти. София притвори очи и след това изми с шампоан късата му коса. Главата й стигаше до носа на Курц и след като топлите струи отмиха шампоана от косите им, тя вдигна лицето си и го целуна. Пенисът му се опря в меките извивки на корема й. Тя хвана врата му с лявата си ръка, а дясната се спусна надолу и започна да го масажира.

Тя се притисна към него, облегна се на стената и вдигна високо единия си крак. Курц изми шампоана и сапуна от гърдите й и започна да целува зърната й. Дясната му ръка придържаше кръста й, лявата я масажираше нежно между краката. Бедрата й потръпнаха и се разтвориха широко, топлината й потече в шепата му. Курц се удиви, че макар да са под душа, тази жена е осезаемо по-мокра на това място, отколкото на което и да било друго.

— Моля те, сега — прошепна тя, опряла разтворените си устни до бузата му. — Сега.

Той я облада със сила. Дясната му ръка я вдигна високо. Тя обви крака зад гърба му, облегната на стената, прегърнала го през врата, напрегнала докрай мускулите и на бедрата, и на ръцете си.

Свърши с тих стон и потрепване на клепачи, и спазъм, който той усети с най-чувствителната част на пениса си, с бедрата си и с изтръпналите пръсти на дясната си ръка.

— Господи! — прошепна тя, все още облегната на стената под горещите струи на душа.

Курц се зачуди какъв ли е капацитетът на бойлера й.

След малко тя го целуна и каза:

— Не усетих да свършваш. Не искаш ли?

— После — отвърна той и я повдигна леко. Тя изстена, когато той излезе от нея, и хвана тестисите му в шепи, докато ерекцията му пулсираше върху пубиса й.

— Господи! — усмихна се София. — Човек може да си помисли, че аз съм била в затвора дванайсет години.

— Единайсет и половина — отвърна Курц, спря душа и всеки избърса другия. Хавлиите бяха дебели и пухкави.

Докато попиваше водата между краката му, тя попита:

— Как издържаш?

Вместо отговор Курц я взе на ръце и я отнесе в спалнята й.

Когато най-накрая се откъснаха от прегръдките си и легнаха един до друг на спалнята, която според Курц беше колкото бившата му килия, минаваше пет сутринта.

София запали цигара и предложи и на него. Той поклати глава.

— Затворник да не пуши? — учуди се тя. — Не съм чувала за такъв.

— Като гледаш телевизия вътре, оставаш с впечатлението, че всички отвън са отказали цигарите и един след друг съдят цигарените компании. Доколкото разбирам, не е така.

— Разбира се, че не е. — София сложи един малък пепелник на чаршафа върху корема си и тръсна цигарата. — И така, Джо Курц, защо дойде при баща ми с тази идиотска оферта за частно разследване?

— Не е идиотска. Това ми е професията.

София издиша дима и поклати глава.

— Имам предвид предложението ти да намериш Бюел Ричардсън. Много добре знаеш, че той е или в езерото Ери, или някъде под метър и половина пръст.

— Знам.

— Защо тогава предлагаш да го намериш и да го доведеш срещу възнаграждение?

Курц потри очи. Спеше му се.

— Търся си работа.

— Гледам, че досега вложи доста усилия в задачата. Посети вдовицата на Бюел — която бе убита веднага щом ти излезе от тях, така излиза — и осакати скъпия ни покоен Карл.

— Покоен ли? — изненада се Курц. — Умрял ли е?

— Някакви усложнения след операцията. Какво ти е казвал Скаг за ударите по камионите и за отвличането на Ричардсън?

— Достатъчно, за да ми стане ясно, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Или някой се опитва да направи мръсно на баща ти, или в играта има нещо съвсем друго.

— Подозираш ли някого? — София загаси цигарата си и го погледна право в очите. Чаршафът се беше свлякъл от гърдите й и тя изобщо не си даде труд да го върне на мястото му.

— Да. Адвокатът Майлс, естествено. И всички по-важни и по-амбициозни от хората на баща ти.