Фред Варгас - Неудържимата армия

— Ербие би могъл да убие мъжа ви — тихо каза той. — Как мислите?

— Това би било хубаво — прошепна женицата.

— Но не е вярно. Вие сте го убили.

Майката изпусна щипката и сграбчи въжето с две ръце.

— Само ние двамата знаем, госпожо Вандермот. Има давност от престъплението и никой никога няма да се занимава с него. Не сте имали избор. Или вие, или те двамата. Искам да кажа, двете деца на Валре. Щял е да ги убие. Спасили сте ги по единствения възможен начин.

— Как разбрахте?

— Всъщност трима души са в течение — вие, аз и графът. Случаят е бил потулен, защото графът се е намесил. Потвърди ми го тази сутрин.

— Вандермот искаше да убие децата. Беше научил чии са.

— От кого?

— От никого. Беше отишъл с багера да занесе в замъка дървени плоскости и Валре му помагал да ги разтовари. Графът се закачил за зъбците на кофата и ризата му се разкъсала. Вандермот видял гърба му. Видял петното.

— Още някой знае обаче, поне наполовина.

Жената обърна уплашеното си лице към Адамсберг.

— Лина — подзе той. — Видяла ви е да го убивате, когато е била малка. Затова е изтрила дръжката. После е поискала всичко да се изличи, всичко да потъне в забрава. Затова е получила първата криза скоро след това.

— Каква криза?

— Първото й видение. Видяла е Вандермот, сграбчен от Неудържимата армия. Така Господарят Елекен е станал виновен за престъплението, а не вече вие. После е продължила да поддържа тази безумна идея.

— Нарочно?

— Не, за да се защити. Но ще трябва да се освободи от кошмара.

— Няма да може. Тези неща са по-силни от нас.

— Може би вие ще й помогнете, като й кажете истината.

— Никога — отвърна женицата и отново се вкопчи във въжето.

— Някъде на дъното на съзнанието си Лина подозира истината. А щом Лина я подозира, и братята й я подозират. Това ще им помогне да разберат, че вие сте го направили и защо.

— Никога.

— Изборът е ваш, госпожо Вандермот. Представете си последствията. Глината на Антонен ще се втвърди, Мартен ще престане да гълта насекоми, Лина ще се освободи от виденията си. Помислете, вие сте майката.

— Най-досадна е тази глина — каза тя със слаб глас.

Толкова слаб, че Адамсберг нямаше никакво съмнение — ако в този миг духнеше и най-лек вятър, тя щеше да се разпръсне като пухените парашутчета на глухарчето. Дребна, крехка и объркана женица, която бе грабнала брадвата и разцепила на две главата на мъжа си. Глухарчето е смирено и много издръжливо растение.

— Две неща няма да се променят — продължи Адамсберг. — Ипо ще продължи да говори наопаки. И Армията на Елекен ще продължи да минава през Ордебек.

— Но това е сигурно — каза майката по-твърдо. — Това няма нищо общо.

Веранк и Данглар вкараха окования в белезници Мо в кабинета на Адамсберг, без да се церемонят, и насила го сложиха да седне на един стол. Адамсберг истински му се зарадва или по-скоро изпита гордо доволство при мисълта, че е успял да го отърве от бесилото.

Застанали прави от двете страни на Мо, с твърди и бдителни изражения, Веранк и Данглар съвършено играеха ролята си. Адамсберг леко намигна на Мо.

— Виждаш как свършва бягството, Мо.

— Как ме открихте? — попита младежът с недостатъчно агресивен тон.

— Все щеше да ни паднеш някой ден. Имахме бележника ти с адресите.

— Хич не ми дреме — каза Мо. — Имах право да бягам, принуден бях да избягам. Не съм подпалил шибаната ви кола.

— Знам — каза Адамсберг.

Мо не особено сполучливо се направи на учуден.

— Двамата синове на Клермон-Брасьор са се нагърбили с тази задача. В момента са обвинени в предумишлено убийство.

На тръгване от Ордебек преди три дни Адамсберг бе изтръгнал от графа обещанието да се намеси, като поговори с поелия случая магистрат. Обещание, дадено лесно, тъй като диващината на двамата братя го беше дълбоко потресла. Напоследък се бе нагледал на жестокости в Ордебек и не бе разположен да проявява снизходителност, включително и към самия себе си.

— Синовете му? — изкуствено се възмути Мо. — Собствените му синове са го подпалили?

— И са направили всичко възможно да обвинят теб. Използвали са твоите маратонки, твоя метод. Само дето Кристиян Клермон не е знаел как да си върже връзките. И огънят му е опърлил няколко кичура.

— Почти винаги така става.

Мо завъртя глава наляво и надясно като човек, внезапно осъзнал новата ситуация.

— Значи, мога да си тръгвам?

— Така ли мислиш? — сурово произнесе Адамсберг. — Не си ли спомняш как излезе оттук? Въоръжена заплаха на офицер от полицията, бягство…