Фред Варгас - Неудържимата армия

— Отишъл съм да го видя ли?

— Преди една година си вечерял у графа с някои големци, с доктор Мерлуз, виконт Дени, разбира се, оценителя от Еврьо, и някои други. На графа му е прилошало и ти си го придружил до спалнята му с помощта на доктор Мерлуз. Мерлуз ми го разказа. Мисля, че нея вечер си се запознал със завещанието.

Емери се разсмя и смехът му прозвуча естествено.

— Да не би да си бил там, Адамсберг?

— В известен смисъл. Графът също го потвърди. Мислел е, че умира, дал ти е ключът от касата и те е помолил спешно да извадиш завещанието му. Искал е, преди да умре, да включи в завещанието двете си деца Вандермот. Така че с мъка е добавил няколко реда върху листа и те е помолил да се подпишеш. Доверявал се е на дискретността ти, ти си капитан, човек на честта. Но ти, разбира се, си прочел добавените редове. И никак не си се учудил, че графът е създал демони като Ипо и Лина. Видял си петното на гърба му, когато Мерлуз го е преслушвал. Петното на Лина също си виждал, шалът непрекъснато се смъква от раменете й. За теб това не е била мокрица с антенки, а образ на червен рогат дявол. Така се затвърждава убеждението ти, че въпросното потомство е изродено и прокълнато. И тази вечер случаят да унищожиш расата на Вандермотови, случаят, който от толкова време търсиш — защото и Лина ти е също толкова ненавистна, — най-после ти се представя. Или почти. Ти дълго размишляваш, защото си по природа плах, грижливо претегляш всички за и против и малко по-късно разговаряш със сина Валре.

— Никога не съм бил близък с виконта, всички го знаят.

— Но това не пречи да го посетиш, Емери, ти си шеф на жандармерията. Казал си на Дени истината, разправил си му за добавените редове към завещанието на баща му. Изкушил си го. Той е слаб и ти го знаеш. Но човек като виконта не се решава отведнъж. Оставил си го да мисли, да предъвква. После пак си го посетил, за да го подтикнеш, да го доубедиш и си му направил едно предложение — ще го отървеш от незаконородените наследници, но при условие че ти осигури алиби. Дени се е паникьосал, несъмнено е продължил да се колебае. Но накрая, както си го предвидил, е приел. Ако ти убиваш, ако от него се иска само да се закълне, че е бил с теб, цената не е висока. Сделката между двама ви е сключена. Ти чакаш да се появи удобен случай.

— Още не си отговорил на въпроса ми. Какво ме засяга, че графът е направил тези креатури? И че Данглар е узнал за това?

— Не те засяга. Креатурите те засягат. Само че ако родството им с графа стане публично достояние, губиш подкрепата на съучастника си, Дени, който вече няма да има защо да те прикрива. Следователно губиш алибито си. Което ти е необходимо, след като си блъснал Данглар на релсите.

В този миг в стаята влезе майор Бурлан и сухо поздрави Адамсберг, към когото не питаеше никакво уважение.

— В какво го обвинявате? — попита той.

— Четири убийства, два опита за убийство, две намерения за убийство.

— Намеренията не се броят. Имате ли доказателства?

— Утре в десет часа ще получите доклада ми. Вие ще решите дали да сезирате прокуратурата.

— Изглежда ми справедливо. Последвайте ме, капитан Емери. И не ми се сърдете, защото не знам нищо за тази история. Но разследването е възложено на Адамсберг, така че съм принуден да се подчиня.

— Няма да прекараме часове заедно, майор Бурлан — каза Емери и тържествено се изправи. — Той няма доказателства, говори безсмислици.

— Сам ли дойдохте, майоре? — попита Адамсберг.

— Сам, господин комисар. Петнайсети август сме.

— Веранк, Ретанкур, придружете майора. Докато ви чакам, ще започна да пиша рапорта.

— Всички знаят, че не те бива и три реда да напишеш — изсмя се Емери.

— Ти не ми бери грижа. Последно, Емери. Идеалният случай се е появил благодарение на Лина. Когато е видяла Неудържимата армия и цял Ордебек е узнал за това. Без да си дава сметка, тя ти е посочила пътя и ти си приел това като знак на съдбата. Оставало ти е само да осъществиш предсказанията й, да убиеш тримата сграбчени и така да настроиш населението срещу Вандермотови. „Смърт на В“. После си щял да убиеш Лина и прокълнатия й брат. Със сигурност щяха да търсят из града някой безумец, ужасен от Армията и решен да очисти „посредниците“. Като през 1775-а, когато са убили с вили Франсоа-Бенжамен. Нямаше да липсват заподозрени.

— 1777-а — поправи го Веранк в отсъствието на Данглар.

— Може би не чак толкова, но поне двеста.

— Не говоря за заподозрените, а за годината на убийството на Франсоа-Бенжамен. 1777-а.