Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Не трябва ли да презаредиш? — попита Люк.

— Не.

Люк се засмя.

— Не разбираш ли от намек?

— По-добре действам, когато ми се дадат ясни инструкции.

— Окей. Това няма нищо общо със случая, затова отивай в хотела и ме чакай там.

Когато Люк плъзна картата си през четеца на пътя, веднага пред залата се спря едно електрическо такси. „Накъде предпочиташ?“ попита той Джейд, като се настаниха вътре.

— Харесва ми на Милстоун Едж, близо до Хетърсидж. Оттам има хубав изглед.

На микрофона Люк обясни „Към изгледа от пътя към Хетърсидж.“

На момента таксито отпраши напред. Движението по магистралата през Шефийлд беше натоварено, заради тълпи от празнуващи Нова година. Не беше като Лондон и другите южни градове. Там среднощните лудории са доста опасни и повечето обикалящи из улиците по това време не са доброжелателно настроени. След като оставиха Шефийлд зад гърба си, настана спокойствие. Люк и Джейд бяха сякаш последните хора на планетата.

На Бърбидж Рокс, високо над Шефийлд в посока югозапад, новата сребриста геотермална електрическа станция проблясваше в тъмнината. Три колони гъста пара се издигаха от комините. Станцията напомпваше студена вода на пет километра под повърхността, където самите земни недра я загряваха. Там се превръщаше в нажежена пара, която се връщаше към повърхността и задвижваше турбина, която захранваше целия град с електричество. Сняг и лед на повърхността и огненочервени скали под земята.

Отвъд електрическата станция, тъкмо преди пътя да се спусне към малкото селце Хетърсидж се откриваше внушителна гледка към скалистите склонове в посока към Дърбишир. Всичко изглеждаше студено и тихо, замръзнало като в картина. „Поразително!“ прошепна Люк.

— Звучиш като Барбара Бакли, която говори на Емили Уондър — каза Джейд ухилено и го хвана за ръката.

— Предполагам, че е така. Но просто… знаеш, не идвам много често толкова на юг. — Пусна ръката й и я прегърна през рамо. — И теб не виждам достатъчно. Трябва да използваме времето си заедно максимално.

— Каза ми, че работиш по случая в Уобърн. Не спомена, че има връзка с друг случай от Дънди.

— Смятам, че друга Емили Уондър е била убита там през лятото, но може и да е било от естествена смърт. Възможно е да е само съвпадение.

— Но ти не вярваш да е така.

Джейд винаги успяваше да прочете мислите му.

„Не.“

— Джорджия Боуи е в Дънди — каза тъжно Джейд.

Люк откъсна поглед от смразяващата хълмиста гледка и погледна към своята забранена приятелка. Можеше да види, че й е тежко заради биоложката, за която някой ден ще бъде женен Люк. „Тук в Шефийлд има един художник. Дори не си ми казала името му, но властите ще те омъжат за него, когато ви дойде Времето.“

— Да. — Тя нямаше повече думи и прегърна силно Люк.

— Никога не знаеш какво ще донесе новата година.

Джейд се загледа нагоре. „Виж небето.“

Беше идеално ясно като проекцията, която Малк пускаше към тавана на спалнята на Люк, за да му помогне да заспи. Усмихна се. „Знам какво си мислиш.“

— Точно като в нощта, в която напуснахме Бирмингам. Толкова много звезди.

— В училище разказваше, че е било лошо, глупаво и романтично.

Джейд се засмя тихичко. „Не си спомням Малк да е бил там и да записвал каквото съм казала.“

— Малк не ми е нужен, за да си спомня всичко от онази нощ.

Джейд го пощипна. „Жалко, че не можеш да накараш властите да преразгледат правилата за бракосъчетание, след като вече си в криминалистиката.“

Люк поклати глава. „Така е. Но задачата ми е да съблюдавам реда, не да го променям.“

В топлата хотелска стая Люк хвърли поглед към Малк и каза „Е? Забеляза ли нещо в гримьорната на Емили Уондър?“

— Както заръча съм сканирал всяка налична повърхност с видима светлина. Записал съм прекалено много артефакти, за да ти ги изреждам на глас. Интересува ли те някоя конкретна находка?

Люк се усмихна. Интересуваше го нещо очевидно и обясни „Да. Една контактна леща. По-точно такава леща, която пасва на предписаната на ЕУ-2 в Уобърн.“

— Не е открита.

— Това и очаквах. Ако контактната леща е изпаднала от окото по време на нападението, може да се е озовала на палтото на убиеца. Палтата на оперната певица не бяха на показ. Без значение, инструкциите остават, Малк. Всеки път, когато интервюирам някого, сканирай всяка видима повърхност за контактната леща. Ако носят палта ги сканирай още по-внимателно.

— Записано.

— Няма да те питам за резултата всеки път. Само кажи, ако се натъкнеш на нея. А точно сега — каза, поглеждайки към часовника светещ на телеекрана — си лягам. Ако имам късмет ще успея да подремна малко преди пак да се наложи да ставам.