Малкълм Роуз - Убийства по списък

Люк не беше официално назначен за случая с ЕУ-1 в момента, когато двамата с Малк проучваха младата жена от Дънди, но направи няколко неофициални запитвания тук-там. В изтънчения Север здравето на всички се следеше постоянно. Интелигентни тоалетни взимаха пробите и те се пращаха в модерни лаборатории за диагностика и анализ. Всеки необичаен резултат се изпращаше на съответния здравен център на човека. Според здравния й картон ЕУ-1 е починала при неизяснени обстоятелства, била е в перфектно здраве. Но за криминалния следовател Люк Хардинг причината за смъртта не бе естествена.

На сцената друга ЕУ чуруликаше и кряскаше. Люк се опитваше да не трепери, както се случваше, когато се доближеше до мъртво тяло. Цялата публика около него изглеждаше изпълнена с благоговение. А Джейд беше пред психически срив. Люк предположи, че е изнервена. Най-малкото защото я беше замъкнал на това събитие и също така, защото не си беше взела тапи за уши.

Загледа се в нея, усмихна се и я стисна за лявото рамо. Почти всеки ден, когато беше на Юг, гледаше лика й на монитора, докато чатеха, но от близо изглеждаше толкова по-привлекателна. Близостта й накара сърцето му да забие по-силно. Ако Джейд имаше навика да задоволява прищевките на Люк, на тази среща щеше да е с червена коса. Но той знаеше, че тя е много заета в своето музикално студио и прекалено независима, за да му прави това удоволствие. Косата й имаше няколко нюанса на синьото. Много не се връзваше с тена на кожата й, който беше по-светъл от нормалното, но той я харесваше, защото се беше върнала към общоприетото.

Последните два часа от годината сякаш бяха безкрайни, но накрая силовото изпълнение на Емили Уондър приключи с една ужасно дълга песничка, която явно смути мозъчните клетки на Люк. Свърши тъкмо на време, когато часовникът удари дванайсет. Публиката възхитено я аплодира, а Люк и Джейд посрещнаха раждането на новата година с целувка, докато Емили Уондър се покланяше на своята публика.

Когато аплодисментите най-накрая утихнаха, Люк промълви в ухото на Джейд:

— Мисля, че трябва да отидем зад сцената да я поздравим лично.

— Какво? Но… — спря се за малко и кимна подозрително. — Тук става нещо, което е свързано със случая ти, нали? Затова доведе и Малк. Каза, че има убита жена на име Емили Уондър. И също така каза, че ще дойдеш да ме видиш, за да празнуваме заедно идването на нова година, но всъщност си дошъл да видиш нея! Е, тази Емили Уондър е жива и здрава. Горките ми уши могат да го докажат.

Не можеше да отрече. „Беше добро извинение, това е. Исках да те видя, тя имаше концерт тук и… ето ме и мен, възползвам се от ситуацията колкото се може повече.“

— Ще бъде оградена от охраната. Няма да можеш да припариш до нея. Известна е с това, че държи на личното си пространство.

Люк измъкна значката си.

— Не забравяй възможностите на криминалния следовател.

Джейд се оказа от части права. Коридорът беше претъпкан с фенове, хора носещи огромни букети, и естествено с много охрана. Люк, Малк и Джейд си проправиха път през тях. В гримьорната превъзбуденият управител на концертната зала възторжено описваше представлението. Барбара Бакли се беше хванала за лицето, изпълнена с емоции. „Вие сте уникална. Неповторим глас. Брилянтен! Благодаря ви много!“. Но с влизането на тримата, тя се обърна и с почуда запита:

— Вие пък кои сте?

Имаше упрек в гласа й. Изглеждаше подразнена от факта, че всеки нахълтва, докато тя се опитва да сипе хвалебствия към певицата. Сякаш искаше Емили само за себе си. И все едно се опитваше да предпази звездата, било то и от криминален следовател. Но виждайки Джейд Върнън, понеже знаеше, че е местна музикантка, смекчи тона си.

— А, Джейд. Така се радвам, че си тук да я видиш.

Друга жена се приближи до Емили и й поднесе декоративна картичка. Тя прочете съобщението и се засмя.

— Благодаря ти, Фрея. Остави я при другите.

Като разбра, че Фрея е асистентката на певицата, Люк показа значката си и се представи на управителя и на самата Емили Уондър:

— Люк Хардинг, криминален следовател.

— Какво желаете? — запита грубо Барбара.

— Искам да ви попитам някои неща — обърна се той към Емили.

Тя кимна, сякаш вече бе разбрала какви ще са въпросите.

— Да?

— Чудя се, заплашвали ли са ви в последните няколко месеца?

Лицето на Емили се промени внезапно.

— Но аз си помислих, че…

— Какво? — попита Люк.

— Реших, че просто използвате позицията си, за да дойдете да ме поздравите и да ме питате нещо свързано с операта и моите интерпретации. Така правят всички, не знаех…