Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Какво е направило тази рана, Малк? Нож ли?

— Не. Разрезът е кръгъл, не е плосък.

— Нещо подобно на отвертка тогава? Или съдейки от това, което ни заобикаля, може да е остра пръчка?

Малк кръжеше от другата страна на тялото на младата жена.

— Отвертката не мога да отхвърля като вариант, но оръжието със сигурност не е било дървено. Раната е чиста. Не откривам никакви бактерии, инфекция или други подобни остатъци.

На Люк му призля. Тя изглеждаше млада, малко по-голяма от него, най-вероятно още неомъжена. Опитвайки се да прикрие погнусата си, промълви с мрачна усмивка:

— Напоследък май гледам доста филми на ужасите. Ако е била намушкана с кол през сърцето, това щеше да остави в раната някакви частици или мръсотия. Но тук нямаме такива следи. Сякаш е била прободена от силна струя въздух.

— Не е възможно…

Люк вдигна ръка.

— Не ми казвай, знам. Въздухът не може да е толкова плътен, че да намушка човек.

Приближи се до тялото, оглеждайки за нещо интересно. Ръцете му премръзваха от студа и едва усещаше пръстите си.

Жертвата беше облечена подходящо за такова време. Носеше вълнено палто и още няколко слоя дрехи под него. Около врата й бе омотан набиващ се на очи жълт шал.

— Може би патологът ще открие нещо под всички тия дрехи.

— Възможно е. Междувременно извърших микроскопски анализ на мястото около раната.

— Има и друго странно нещо. Не съм убеден, че това е раната причинила смъртта. Минава през дясната страна на гърдите като пропуска сърцето.

— Правилно, но е загубила много кръв.

— Мхм. Пробвай да отгатнеш часа на смъртта.

— Аз не правя предположения — отвърна Малк. — Аз пресмятам. Трупът е студен и напълно вкочанясан. Смъртта е настъпила преди ден-два.

— Моля, сканирай очите й. Изглеждат ми различни.

— Защото в лявото има контактна леща.

— А в дясното няма?

— Именно.

— Добре. Да разберем коя е.

Люк застана на колене, сложи си латексовите ръкавици и извади идентификационната карта на момичето от дамската й чанта.

— Емили Уондър, на осемнайсет. — Отне му няколко секунди да се досети откъде му бе познато името и каза почти на себе си: — Тя е хранителен технолог, значи не може да е онази Емили Уондър, оперната певица. Както и да е. Малк, прегледай медицинските й картони и провери как е със зрението. Дали зрението на дясното й око е нормално?

— Търся.

Докато чакаше, Люк запита:

— Имаш ли информация кой я е открил?

— Да. Мъж, който заявил, че минал през гората на път към пързалката.

Люк се изправи и въздъхна. На юг се издигаше внушителна, но зловеща постройка.

— Някой да е избягал от затвора „Уобърн“?

— Нямам такава информация. Ще проверя. — Малк спря за момент и обяви: — Жертвата е била еднакво късогледа и с двете очи.

— Значи имаме липсваща контактна леща. Сканирай областта с ултравиолетови лъчи, Малк. Да видим дали ще я намериш.

Белият сняг около стволовете на дърветата засия още по-силно и малко в синьо, когато Малк пусна лъч ултравиолетова светлина под себе си. Като приключи, каза, че няма нищо в близката околност.

— Интересно. Други подобни убийства да са били докладвани?

— Търся.

Някакво движение привлече вниманието на Люк и той се обърна бързо назад. Беше лисица. Животното явно беше привлечено от усещането за мъртвото тяло сред неприветливите дървета. Виждайки човек, то се втурна в обратна посока. Люк застана тихо и се заслуша. Слабото жужене, идващо от Малк, се смесваше с далечните писъци откъм хълма. Люк прецени, че това са радостни викове, а не писъци в пристъп на ужас. Зарадва се, че децата могат да се наслаждават на безобидни боеве, в които най-силното оръжие е студеният сняг. Те дори не подозираха за престъплението, което се беше случило толкова близо до тях.

— Търсене приключено.

— Има ли съвпадение?

— Потвърдено.

— Хайде казвай тогава — каза нетърпеливо Люк.

— В събота, 16-ти юли, по време на летните горещини, деветнадесетгодишно момиче умира от естествени причини в Дънди…

— Тази тук не е особено естествена — прекъсна го Люк — има дупка на гърдите си.

— Жертвата в Дънди се казвала Емили Уондър.

— Какво? — възкликна Люк.

— Жертвата в Дънди…

— Да, ясно. Невероятно, имат същите имена.

Малк преглеждаше статистиките.

— Имайки предвид настоящия брой на населението и броя на хората, които се казват Емили Уондър, шансовете някоя Емили Уондър да е жертва са един на петстотин хиляди. Вероятността втора такава да бъде убита са едно на двеста и петдесет милиона.