Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Добре сте, нали? Убождането не е отровно.

Разтривайки с длан убоденото място, Емили попита:

— Какво желаете? Откъде знаете името ми?

Непознатият държеше идентификационната й карта в дясната си ръка.

— Забравихте си я на масата.

— Колко съм глупава. Благодаря ви — отвърна и си я взе обратно. С облекчение отключи вратата и влезе в апартамента.

Слънцето грееше високо на ясното небе и вертикалните щори на прозореца на Емили накълцваха ярката светлина на ивици, превръщайки всекидневната й в килия с решетки, които меняха положението си през целия следобед. Можеше да пресметне часовете по редуващите се по безжизненото й лице периоди на хладна сянка и противна ослепителна светлина. Тялото й отделяше толкова много пот, сякаш бе тичала под проливен дъжд. Мускулите й бяха парализирани, но мозъкът й осъзнаваше, че неизбежно я очаква смърт от сърдечен удар или задушаване. Лишена от гласа си и възможността да се движи, можеше само да лежи безучастна. Тази незнайна и невиждана отрова, която бе проникнала навсякъде в тялото й без мозъка, я правеше напълно беззащитна. Химичното вещество не можеше да достигне мозъка, затова тя остана в съзнание докрай.

Цели седем часа Емили изпитваше непоносимата тежест да знаеш, че това са последните минути от живота ти. Седем часа се чувстваше като зомби — жива и в съзнание, но заедно с това така безжизнена и скована.

Времето минаваше и тя усещаше как органите й един след друг престават да работят, но не й мина през ума, че може да е била отровена.

Криминалистът, разследващ смъртта й, също не осъзнаваше това. Изчерпателният анализ на тялото й не разкри никакви доказателства за престъпление. Дори и патологът, който проведе аутопсията, не откри истинската причина за смъртта. Тестовете за отрова в кръвта й бяха отрицателни. Микроскопичните прободни рани и възпаления на лявата ръка бяха незначителни, причинени от бодлите на кактус от вида Opuntia vulgaris. Вътрешните органи били здрави преди внезапно да спрат да функционират. Диагнозата на патолога беше сърдечен удар в резултат на неизвестни естествени причини.

Дойде краят на една смахната година. Лятото би всякакви рекорди по суша и жега. През октомври Люк Хардинг взе диплома за криминален следовател от Бирмингамското училище на шестнайсетгодишна възраст. Есенните дъждове закъсняха, но когато се изсипаха през ноември, бяха необичайно проливни. А сега в неделя, 25-ти декември, безумно студена зима скова цялата страна. Покривите се покриха с чуден бял скреж. Стъклата на прозорците замръзнаха и се изпъстриха с подобни на паяжини шарки. Прораслата трева по парковете посивя като косите на старец. Птиците с недоволство оглеждаха замръзналите езерца. Голямото езеро до Уобърнската гора също се покри с дебела кора лед и Люк дочу развълнуваните викове на хората, които се пързаляха с кънки. Хълмът отсреща беше покрит с дебел слой сняг и групички деца се спускаха с шейни по него. В подножието на пистата се вихреше битка със снежни топки. Някои от децата бяха на възраст почти колкото Люк. Но той вече се занимаваше с неща, типични за големите. Ролята му на криминален следовател го отделяше от детинските забавления.

Дърветата с оголени клони вече спяха зимен сън. В поточето ледена вода бълбукаше изпод наподобяващата стъкло замръзнала повърхност. Деретата бяха запълнени с ледени преспи, а над тях гладки ледени висулки стърчаха от клоните на дърветата. Само бодливата зеленика и дрехите на жертвата придаваха някакъв цвят на посивелия облик на гората.

Люк стоеше на разстояние от тялото на младата жена, а в това време Мобилната Апаратура на Лабораторията по Криминология (МАЛК) сканираше и записваше информация от мястото на престъплението.

— Някакви отпечатъци от стъпки? — обърна се той към Малк и от устата му излезе пара.

— Не — отговори роботът. — Снегът е покрил всички следи.

— Обаче под горния слой сняг може да има нещо интересно.

— Скенерът ми прониква през снега. Не открих нищо значително десет метра под земята.

— Ясно. — Стъпвайки внимателно по бялата повърхност, Люк се приближи до жертвата, която лежеше по гръб. Клекна близо до главата й. Лицето беше безкръвно, а кожата й — настръхнала. Смъртта я състаряваше, а в действителност е била някъде между осемнайсет до двайсет и пет годишна. Косата й стърчеше от едната страна сякаш е била крайно изплашена точно преди да умре. Но Люк знаеше, че настръхналата й кожа и коса нямаха нищо общо със студа или пък с някакъв шок. При вкочанясването на трупа малките мускули се бяха свили около фоликулите и това я караше да изглежда по този начин. Загледа се в гърдите й, където бяха разкъсани дрехите й. Имаше петно от засъхнала кръв, но не и следа от оръжието, с което е бил сложен край на живота й.