Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Аз съм следовател — отвърна Люк. — Аз разследвам.

— Какво разследвате? Часът е дванайсет и половина, два часа съм била на сцената.

Барбара се намеси:

— Сега не е нито времето, нито мястото…

На вратата Фрея получи още един букет и благодари на някой, когото Люк не можа да види. Затвори вратата и постави цветята при огромния куп с букети.

— Съжалявам — застъпи се Люк, — но ако не ви питам сега, може да няма друга възможност. Затова кажете ми, заплашвал ли ви е някой, опитвали ли са се да ви наранят?

Емили направи гримаса.

— Имам тайни обожатели, но не врагове. — Махна към купчината с букети: — Виждате ли? Хората ми носят цветя, нищо друго.

После се обърна към Барбара и каза:

— Всичко е наред. Можеш да ни оставиш. Сигурна съм, че няма да се бавим много.

Намръщена, Барбара мина покрай Люк, набързо се усмихна на Джейд и излезе.

— Какво искаш да знаеш? — Гласът й беше тих и обикновен, не като силните вокали на сцената.

— Това са само обичайни мерки за сигурност.

— Фрея се грижи за мен. Тя щеше да знае, ако съм получила някакви заплашителни съобщения.

От другия край на стаята асистентката на Емили поклати глава.

— Провери всички писма, ако искаш. Всички са от почитатели. Повечето ми казват, че съм ангел. Доста от тях пишат, че искат да спят с мен — усмихна се сладко тя.

— Догодина ще бъдеш на двайсет. Искам да кажа, тази година. Скоро ще дойде Времето.

— Така е.

Тя поседна, защото беше много изморена. Изглеждаше леко закръглена, но не чак толкова, колкото със сценичната си рокля. Люк прецени от тази перспектива, че не е и много висока. Беше почти колкото Джейд.

— Значи никой не те е притеснявал?

— Само един следовател след изтощително представление — усмихна се вяло.

— Почти приключих — отвърна Люк. — Предполагам пътуваш много.

Емили поклати глава и си сръбна от сока, който Фрея й беше подала.

— Ходила ли си в Уобърн?

— Уобърн? — изглеждаше шокирана от това изказване. — Това не е ли затвор? Никога не съм била по-надолу от Ковънтри. Не мисля, че там ще ме приемат добре. Аз тях също.

— Ами в Дънди?

Тя кимна.

— Там имат прекрасна концертна зала.

— Много добра акустика — добави Джейд.

Емили я погледна и каза:

— Ти си музикантка. Затова се познавате с Барбара.

Джейд кимна одобрително.

— Била ли си в Дънди това лято? През юли? — запита Люк като се опитваше да я върне към предишния разговор.

Емили попи потта по челото си с хавлиена кърпа и сви рамене.

— Ще трябва да питаш Фрея. Тя следи графика ми.

— Няма значение — прецени Люк. — Мога да проверя в базата данни. Исках да знам дали си била там, за да се видиш с приятели или нещо подобно?

— Не — направи пауза и после добави, — музиката е моят приятел.

— Добре. Оставям ви на мира.

Люк тъкмо излизаше, когато Емили го извика:

— Следовател Хардинг?

— Да?

— Не казахте дали ви хареса рециталът ми.

— Ами, беше… изумителен глас.

Емили се засмя, виждайки неудобството му.

— Радвам се, че не ми каза, че е било фантастично, след като не ти е харесало. Оценявам честността. Ами ти, Джейд?

Джейд се усмихна:

— О, съгласна съм с теб. И аз оценявам честността.

Притиснати един в друг в хладната нощ, Люк запита Джейд за Барбара Бакли.

— Изглеждаше малко… фанатично.

— Тя е… с остарели разбирания. Пуритан — отвърна Джейд, потрепвайки по паважа пред концертната зала. — Тя е от хората, които те гледат намръщено, ако се осмелиш да се изкашляш по време на представление. За тази вечер нямаше за какво да се притеснява — цареше мъртвешка тишина. Точно както тя го харесва — замисли се за миг. — Ами твоя работен ден не приключи ли вече, криминалист Хардинг?

— Предполагам да. — Чувствайки, че трябва да се реваншира на Джейд каза — Хайде да отидем на хълма.

— Какво? Един часът сутринта е! Ще премръзнем.

— Какво друго ще правиш? Ще ходиш да спиш? Харесва ми нощта и искам да видя върховете покрити със сняг.

— Няма да видиш много.

— Погледни — Люк вдигна ръка към небето. — Каква голяма луна. Ще бъде страхотно. Хайде. Мога да отида с теб или с Малк. С теб обаче ще ми бъде по-топло.

Малк се възпротиви:

— Аз мога да топля…

Люк го прекъсна:

— Да, обаче топлокръвен ли си?

— Не.

— Ще се любуваш ли на красотата на снежните върхове на лунна светлина?

— Нямам капацитета да се любувам на каквото и да е.

— Ясно е тогава. Трябва да сме с Джейд.

— Но аз трябва да те придружавам — рече Малк.