Малкълм Роуз - Убийства по списък

За Люк цифрите бяха прекалено големи, но му подсказваха, че два такива смъртни случая не са случайни. Беше гледал по телевизията как някакъв мъж от Бирмингам бил ударен три пъти от светкавица. Шансовете това да се случи били астрономически малки. Но все пак се е случило. Люк се въздържа от оценка на математическия анализ на Малк. Освен съвпадението в имената нямаше друга очевидна връзка между тях.

— Убийствата на север са нещо нечувано. Но все пак ти каза, че първата Емили Уондър е умряла от естествени причини.

— Правилно. Обаче причините не са известни.

— Е, може това да е друга връзка. Тази Емили Уондър не е умряла от естествени причини, но пък те отново не са известни. Предай тялото на патолога, Малк. Може би цялостната аутопсия ще ни осветли за някои факти, които са ни се изплъзнали.

— Прехвърлям.

Почувства, че измръзва и издиша кълбо пара пред себе си. Надяваше се новата година да сложи край на лудостта и екстремната промяна на времето.

Люк се почувства добре. Нямаше напредък по случая, но заедно с Джейд бяха на празненството за посрещане на новата година в Шефийлд. Знаеше, че тя се радва да го види, но се правеше на нацупена.

— Не сме се виждали от цели два месеца, а ти ме водиш да гледам Емили Уондър — измрънка тя. — Да ти направя ли списък с всичките неща, които можехме да правим сега, вместо да седим тук? Можехме да забиваме в някой клуб.

— Но това трябва да е културно събитие, нали? — опита се да я залъже, скривайки истинската причина да я заведе на концерт на оперната дива.

— Страхотно канарче. И ще ни чурулика чак до полунощ.

— Но ти обожаваш музиката.

— Да, предполага се, че трябва да се възхищавам на гласа й. И е така, страхотен е. Но не искам да я слушам цели два часа! Страхотен е и перфектен, но ми е неприятен и неслушаем. Както и да е, ти откога започна да слушаш опера? Да не си прихванал нещо в мърлявия, стар Лондон.

Люк избегна въпроса, като сви рамене.

— Просто си помислих… нали разбираш. Празник за нова година и всичко останало. Трябваше да направим нещо.

Джейд направи гримаса. Ясно си личеше, че не му вярва.

— Знаеш ли, че писъкът й може да счупи стъкло. Сигурно ще причини същото и на тъпанчетата ми. И по-добре внимавай с Малк. Току-виж му гръмне обкова и му прекъснат електрическите вериги, докато извива на по-емоционалните части, които са почти през цялото време.

— Това не е възможно — отвърна Малк. — Няма такива честоти в човешкия глас, които да създават вредни резонанси…

— Забравѝ, Малк — прекъсна го Люк.

— Аз не забравям никога. Човешката памет е слаба, защото хората губят средно около трийсет милиона клетки през живота си. Мен често ме ъпгрейдват и така нараства капацитета ми за обработка на информацията.

— Фукльо — измрънка Люк. — Сега, млък! Шоуто започва.

Джейд повдигна леко вежди:

— Звучиш ми като Барбара Бакли.

Люк щеше да попита коя е тази Барбара Бакли, но в този момент завесата се вдигна и на сцената се появи певица, облечена в пищна зелена рокля. Джейд се зареди с търпение.

Докато слушаше ненадминатия глас на звездата, Люк се замисли за двете млади жени, които носеха същото име. Чудеше се дали убиецът е сбъркал жертвите с оперната певица. Малк изобщо не помагаше. С неговата усложнена система за разпознаване на лица не би ги объркал, тъй като имаше способността да измерва многобройни точки на несходство. Но не това беше важно. Хората имат поглед над нещата и затова Люк пожела сам да види певицата на живо.

Беше разпитал познатите на Емили в Уобърн и мъжът, открил тялото й в гората. Никой от тях не будеше подозрение и никой не беше избягал от Уобърнския затвор онзи ден. Люк не долавяше никаква следа. Докладът на патолога не помогна за откриване на оръжието, с което беше прободена жертвата. Нямаше следи по тялото й, освен прободната рана, която беше причинена от неизвестен объл инструмент. Неизвестен. Беше му писнало да чува тази дума. От раната патологът беше заключил, че Емили била прободена с нещо чисто с големина около сантиметър в диаметър. Било е остро, но не е одрало костите й.

Бележките на патолога бяха разкрили една мистерия. Емили е била необикновен човек, защото е имала диагноза situs inversus totalis. На всеки осем хиляди нормални раждания има по едно бебе, което се ражда с тази причудливост. Всичките й вътрешни органи бяха огледално разположени, сърцето й беше от дясната страна на гръдния кош, вместо от лявата. Убиецът й или е знаел това, или е имал невероятен късмет. С непознатото оръжие била пробита дясната камера на сърцето, което е причинило бърза смърт поради вътрешен кръвоизлив.