Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Ясно — каза Люк. — Извикай патолозите. А аз ще си поговоря с персонала тук.

Алфи Доусън отвори едно голямо шкафче, за да покаже на Люк къде държат етеричните масла за сауната.

— Виждате ли — каза санитарят, — хората при нас харесват различни масла. Един-двама не могат да понасят парфюм, а пък други не могат без него. Някои искат лечение с органични билки, други — не. Но като цяло, както може да видите, всяко масло носи етикет на съответния човек, при когото се ползва.

Всяко отделение на шкафа беше ясно маркирано с имена и в него стоеше по едно малко пластмасово шишенце, съдържащо смеси от различни води и масла.

Погледът на Люк веднага се спря върху онова, на което пишеше Е. Уондър.

— Това, което сте взел тази сутрин от тук беше ли по-различно по някакъв начин?

— Не съм забелязал. Иначе нямаше да… разбирате ме. — Мъжът изглеждаше съсипан. Трябва да е осъзнал от запитването на Люк, че без да иска е доставил смъртоносния коктейл. — Всички сме много потиснати от случилото се. Не знам какво да ви кажа. Ужасно е.

Люк нямаше нужда да му казват. Съчувствено кимна с глава и продължи с въпросите си:

— А кой има достъп до този шкаф?

Алфи сви рамене.

— Той не се заключва.

— Тогава ще трябва да анализираме всяко шише в лаборатория. — Обърна се набързо към Малк, който сканираше шкафа за отпечатъци и други следи. — Извикай агент, който да се заеме с това.

— Дадено.

Двамата с Алфи продължиха разговора. Люк го посъветва:

— Недейте да използвате повече тези шишенца и не давайте на никой да ги пипа. Ще ми е нужен и списък с целия персонал, който работи тук и на всички посетители.

— Мобилната апаратура с вас може да влезе в базата данни на дома и да види всички работници и хора на лечение, но не и посетителите… това ще е трудно.

— Нима не водите списък?

— Не. Имаме доста обитатели. А и доста приятели и партньори, които постоянно идват и си отиват.

— Вие и колегите ви ще можете ли да различите някой новодошъл от постоянните ви гости? Някой, който се отличава от тях?

Алфи затвори шкафа и въздъхна бавно.

— Искате прекалено много от нас.

— Откъде взимате маслата? Кой ги приготвя?

— Една фирма, казва се „Луксозно здраве и красота“.

— А кой знае, че Емили обича лечението в сауна с етерични масла?

— Кой ли не. Тя се хвалеше навсякъде. На всеки, който й дойдеше на посещение разказваше колко добре се чувства от сауната.

— Колко време прекара в нея?

— Точно двайсет и пет минути. Сам нагласих таймера. Двайсет минути релаксираща терапия и след това парата и ароматите се изсмукват от системата за вентилация. Открих я пет минути по-късно.

— Благодаря. Това е всичко засега. — Преди да си тръгне Люк нарочно се позабави и запита — Освен… Няма особено значение, но случайно да сте бил в Уобърн наскоро?

— Уобърн? — Санитарят направи гримаса. — Не.

— Какво ще кажете за една опера?

Алфи се смръщи в изумление:

— Какво?

— Мога да проверя списъците с всички, които поръчват билети в този район, но ще отнеме доста време. Обичате ли операта?

— Всичко бих направил, за да избегна ходенето на опера.

— Напълно ви разбирам — усмихна се Люк. — Аз също не съм почитател. И навярно не бихте се сетил за онази Емили Уондър, нали?

— Чувал съм за нея, но не — Алфи поклати глава, — съмнявам се, че ще я разпозная, ако я срещна някъде.

Веднага след като напуснаха сградата Люк каза на Малк:

— Изтегли информация за всички посетители на оперни представления в района за последната една година и ги сравни със списъка на персонала и пациентите. Виж дали има съвпадения в двата списъка и ми кажи.

— Търся.

Люк прокара идентификационната си карта през магистралния четец и каза на Малк:

— Изпрати ми резултатите в таксито. Очаква ни дълъг път. Докато пътуваме ще е добре да ми резервираш една стая някъде в Дънди. И се постарай в хотела да предлагат плодове от нар.

Северният път не беше познат на Люк. За късмет пътуването беше много по-приятно. От главната лента, която се виеше през хълмове, долини, гори и малки градчета, Люк не видя никъде изоставени сгради, изпотрошени таксита, захвърлени безполезно в канавката или пък крайпътни бандити и запустели, неподдържани паркове.

Взирайки се през прозореца рече:

— Знаеш ли, че ненавиждам случаи без оръжие много повече, отколкото убийства без мотив. И двете крият много трудности. В случая имаме мотив, въпреки че не мога още да го разбера. Някой убива жени, които се казват Емили Уондър. Но нямаме нито едно оръжие. Досега се натъкнахме на намушкване с неизвестен инструмент и отравяне с незнаен източник на цианид — дупка в гърдите и тънка струйка остатъчен газ, без каквито и да е намеци за извършеното престъпление от страна на убиеца. Може да сме по следите на някакъв непознат токсин. — Поклати глава. — Трудно е да се оттласнем от земята като имаме толкова много неизвестни.