Малкълм Роуз - Убийства по списък

Малк се намеси: „Това е деликатес в Япония, наречен фугу и има средно по сто смъртни случая на година от него.“

Отхвърляйки идеята, патологът измърмори:

— Тук не е Япония. Не съм чувал да се предлага някъде в Дънди.

Отвън пред болницата Люк пое дълбоко дъх от леденостудения въздух.

— Време е да посетим специалист — каза и сърцето му трепна. Имаше лошо предчувствие.

Джорджия Боуи беше красиво момиче на същата възраст като Люк. Беше умна и духовита. За Властите тя представляваше идеалния му партньор. Може и да бяха прави, но искрицата между тях я нямаше. И въпреки че ги смятаха за идеална двойка, това не значеше, че Люк непременно ще се влюби в нея. Не можеше. Защото беше луд по Джейд Върнън. Разликата в професиите им правеше тяхната връзка съвсем неуместна. Затова законът забраняваше да се обвържат, обаче чувствата му не можеха да бъдат подложени на безчувствен научен анализ. Люк беше убеден, че не желаеше да прекара живота си с избора на Властите.

Джорджия работеше в резервата за животни на Дънди, точно до пешеходната алея Ривърсайд и сложния лабиринт от кейове. Последният път, когато Люк я беше видял — в Бирмингамското училище — кестенявата й коса беше много дълга. Оттогава я беше скъсила в елегантна прическа до раменете, но по чорлавост и цветово многообразие въобще не можеше да настигне Джейд.

Сред тежката и мрачна атмосфера на залата със земноводните влечуги Люк я поздрави неловко.

— Здрасти! Честита нова година. Как си?

Лицето на Джорджия се озари, като видя момчето, на което винаги се бе възхищавала. Приближи се и докосна ръката му нежно. После също толкова срамежливо се отдръпна.

— Добре съм. А ти?

— Да. Пак работя по един случай, но съм добре. — Поогледа осветените терариуми наоколо. В най-близкия до него арлекинови жаби и ярко оцветени калифорнийски тритони поглъщаха жадно изкуствените лъчи от лампата над тях. — Хубаво местенце.

— Каквото и да стане там отвън — каза тя, поглеждайки към изхода — тук винаги ще е тропическа жега. А на мен се пада честта да се грижа за едни от най-странните и в същото време едни от най-красивите същества на планетата.

— Като мен — беше готов да се пошегува Люк, но размисли. Вместо това каза: — А има ли някои опасни от тях?

— Само ако им подадеш ръката си, а това не може да стане. Терариумите са херметически затворени. Както и да е — продължи тя, — не ми каза защо си дошъл.

— Ами, отчасти да те видя… но и да те питам нещо.

— Хайде да пийнем по нещо — усмихна се тя. Люк я последва през залата със земноводните и двамата се отправиха към кафенето. Попита го от любопитство как се справя с престъпността по южните части. После го осведоми за новостите около нейната работа. Когато приключи, направи кратка пауза, преди да запита „Как е…“ и се спря, без да завърши въпроса си.

Люк предположи, че е щяла да го попита за Джейд. Реши, че се е отказала поради страха да не разбере, че отношенията му с Джейд не са се влошили заради разстоянията, които ги делят.

— Няма значение. — Джорджия поклати глава. — Какво щеше да ме питаш?

На Люк му олекна. Изобщо не му беше лесно да разговаря за връзката му. Предпочиташе да говори за убийствата. Разказа й за случката с ЕУ-1, но без да споменава имена. Не каза нищо и за другите две жертви с името Емили Уондър.

След като го изслуша внимателно, Джорджия каза:

— Звучи ми странно. Сигурен ли си, че не е починала в съня си?

— Деветдесет и девет процента.

— Но ако е била будна щеше да извика помощ или да изкрещи.

— Принципно, да. Според записките, които имам не са били чути никакви шумове от жилището й и също така не е провела никакви разговори по телефона. Но въпреки това смятам, че е била убита.

— Хората, които ги убиват, обаче се борят и крещят.

— Може да не е могла да се движи или да говори.

Изражението на Джорджия стана сериозно и замислено.

— Това исках да те питам. Чудя се дали не е отрова, която парализира, преди да те убие.

Джорджия започна да кима бавно.

— Прав си. Тетродотоксин или ТТХ на кратко.

— Това е на първите места в списъка ми. Може ми някой от тук да разполага с нея?

— Бъзикаш се! Все пак си в резервата за животни на Дънди, известен със своите земноводни, влечуги и морски обитатели. Много малко видове произвеждат ТТХ. Всъщност знаеш ли, че не животните я произвеждат. По-заплетено е. — Пое глътка от напитката си, преди да продължи. — Може да се открие в калмарите, рибата балон, синия октопод, ксантидските морски раци и други подобни на тях, но всъщност е бактерия, която се казва вибрион и живее във вътрешностите им. Тя произвежда веществото. Може да бъде извлечена от тези животни. За някой, който знае какво прави не би било проблем да отгледа вибриони в лаборатория. Лесно, но опасно. Накрая все едно се намираш във фабрика за отрови.