Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Сигурен съм, че и рибите си имат своите заслуги. Навярно някои хора ги считат за красиви. Излъчващи спокойствие, може би. Ние по-скоро ги разпознаваме, когато са сервирани в чинии. Разберете, рибите не могат да хвърлят светлина върху общественото положение…

Сега вече Люк започна да се изнервя от маниера на Джоузеф да превръща всеки отговор в задълбочен, но безсистемен монолог.

— Какво направихте с аквариума?

— Както споменах хората не изпитват еднакво удоволствие от нещата. Сигурни сме, че има много хора някъде там, които биха оценили аквариум с рибки, затова повикахме доставчици на домашни любимци и те го отнесоха. Надяваме се рибите да са намерили добри…

Люк реши да се гмурне в друга посока и да смени темата на разговора.

— Да сте виждали дребен мъж с брада и каскет в сградата?

— Навярно на вас всички ви изглеждат дребни…

— Но виждал ли сте такъв?

— Не мисля, че той би навредил на някого. Никога не ни е притеснявал по какъвто и да е повод. Живее някъде горе. Не знам кой е, но се спотайва крадешком из сградата като изгубена и изтерзана душа. Сякаш дебне някой, който отдавна е сред мъртвите. По-скоро е трагичен, а не заплашителен според нас. Имам усещането, че още е обсебен от Емили Уондър. Не певицата Емили Уондър, разбирате ме. Тази дето…

— Мерси — отвърна Люк в опит да приключи този досаден разговор. — Това исках да знам. Само едно последно нещо. Кога казахте, че се нанесохте тук?

Най-накрая Черел се обади.

— Две седмици след смъртта на Емили, следовател Хардинг. Горкото момиче.

Люк й благодари и се усмихна.

Тази нощ Люк нямаше нужда Малк да му проектира небето обсипано със звезди, за да заспи. Можеше да погледне през прозореца в мразовитата зимна нощ, където небето беше напълно ясно. Светлината от звездите достигаше след милиони години до него. Винаги го поразяваше мисълта, че звездата, която блести пред него е угаснала преди толкова много време.

— ЕУ-2 от Уобърн е учила за хранителен технолог, а може би и за главен готвач, затова претърси цялата налична информация дали някога е приготвяла фугу, макар да не знам какво общо има с ЕУ-1 или с ЕУ-3.

— Търся.

— Какво е работела ЕУ-1?

— Проектант на текстилни материи.

Люк кимна. Дънди се славеше с миналото си в производството на пъстри платове.

— Ами ЕУ-3?

— Каква е заявката ти? — попита Малк.

— Последно е била пенсионерка, ясно е, но преди това каква е правила?

— Занимавала се е с градинарство.

— По някаква случайност да е била специалист по кактусите?

— Потвърдено.

Люк се замисли, беше озадачен.

— Пенсионерка, която е била специалист по кактуси в Йорк, хранителен технолог от Уобърн и проектант на текстилни материи от Дънди. На пръв поглед общото между тях е само името. Обаче ЕУ-1 може да е била отровена от рибно ястие или някакво вещество, напръскано върху бодлите на кактус.

Малк съобщи:

— Малко вероятно е Емили Уондър от Уобърн някога да е приготвяла фугу. Помагала е за приготвяне на ястия в Уобърн и Милтън Кейнс. В тази област няма толкова изискани заведения, които да предлагат фугу.

— Какво ще кажеш за Дънди? Там рибената каша е съвсем друга.

— Каша и риба са съотносими една към друга в настоящата ти логика на разследването, но програмирането ми не успява да открие рационално обяснение.

Люк премести вниманието си от звездното небе към своя мобилен и се засмя.

— Ресторантите в Дънди са от друг тип — много по-стилни са. Откри ли някой, в който сервират риба-балон?

— Не. Освен това болницата никога не е регистрирала случай на отравяне с фугу.

— Имаш ли списък с посетителите на резервата за животни? Успя ли да го свалиш?

— Потвърдено — отвърна Малк. — Имам го запазен.

— ЕУ-1 била ли е там в деня, когато е починала?

— Потвърдено. Пристигнала е в 11 часа и 19 минути и си е тръгнала в един и четиринайсет.

— Два часа — измърмори изпод носа си Люк.

— Един час и петдесет и пет минути — поправи го Малк.

— Без значение. Чудя се дали е обядвала там.

— Представила е идентификационната си карта на обяд в кафенето.

Люк се изправи.

— Интересно. Направи списък с всички, които са били в резервата по това време. Някой от тях да се появява в другите случаи с ЕУ досега?

— Не.

Люк въздъхна.

— Провери ли заведението в резервата за животни дали предлага фугу?

— Да.

Това значеше, че не са нагостили ЕУ-1 с риба-балон.

Загледа се през прозореца още минута и после помоли да го свържат с Джейд. На мига Малк проектира екран с нейния облак на стената на спалната.