Малкълм Роуз - Убийства по списък

Изглеждаше толкова привлекателна и мила. Люк не желаеше да я разочарова. Поклати глава.

— Точно сега е малко трудно да ме хванат на мушка. Властите няма да знаят коя комисия по обвързването трябва да ме разпредели. Но имаме четири години до Времето, Джорджия.

— Три и половина.

— Предостатъчно.

— Щом казваш. — Приближи се към него и неочаквано го целуна за довиждане.

Люк плъзна идентификационната си карта през защитното табло на комплекса от жилищни блокове и влезе вътре. Вместо да използва асансьора запрепуска по стълбите като прескачаше по две наведнъж и стигна до третия етаж. Там видя мъж, който се мотаеше пред апартамента на Емили. Беше нисък, към трийсетгодишен, но рошавата му брада и ниско нахлупения каскет го състаряваха. Като забеляза Люк, се втурна към асансьора.

На мига Люк се спусна обратно към стълбите, за да го пресрещне.

На приземния етаж Люк се почувства глупаво. Беше предположил, че човекът ще се отправи към изхода, за да избяга от сградата, но асансьорът се беше качил до осмия етаж. Люк въздъхна и каза на Малк:

— Дай описание на човека на Властите и кажи веднага да изпратят агент насам. Сградата да е под наблюдение, докато разберем кой е.

Люк се качи до осмия етаж с асансьора, но разбира се, от брадаткото с каскета нямаше и следа. Върна се до апартамента, в който до преди месеци беше живяла ЕУ-1. Новите обитатели, възрастна двойка актьори от театър Кеърд, вторачено изучаваха идентификационната карта на Люк. Озадачен мъжът на име Джоузеф промълви:

— Много сте закъснял, ако идвате да търсите момичето, което е било тук.

Игнорирайки забележката му Люк попита:

— Веднага след нейната смърт ли се нанесохте тук?

— Явно е била известна. В коридора имаше купища букети с лилии, когато тя… си отиде. Брат й и цял куп приятели дойдоха за кремацията. Предполагам… знаете… свързано е с начина, по който е починала. Ужасно.

Обикновено при смърт има мемориално тържество, за да се почете делото и живота на човек, но ЕУ-1 не бе живяла толкова дълго. Поне кончината й е била отбелязана от близките. Люк би желал да можеше да се присъедини към тях. Но точно в този момент по-скоро търсеше отговор на въпроса си: „Веднага след това сте се нанесли. Кога точно?“.

— Малко променихме обзавеждането, макар почти да не се налагаше. Тя си го поддържаше много спретнато, нали, Черел?

Очевидно актьорът не се стараеше да следи въпросите на криминалния следовател. Използваше ги като повод да каже нещо, което е сметнал за важно или интересно. Партньорката му охотно кимваше, когато той поискаше мнението й.

— Колко време след като тя почина се нанесохте?

— Отначало никой не го искаше. Смятам, че беше… знаете… заради смъртта й, но мястото не определя личността, нали Черел? Личността е тази, която определя мястото, най-вече личното пространство, в което живее. Така смятаме ние. Нищо не остана от нея, нито от съдбата й. Само защото тук я сполетя такава участ не значи, че… разбирате ме. Не сме притеснени от това.

С разочарование Люк надникна във всекидневната. Апартаментът не изглеждаше никак претрупан. Светъл, с меки тонове, които създаваха усещане за приветливост и лекота. Канапето беше ново, не онова, което бе посрещнало сетните мъки на Емили. През щорите на прозореца се виждаха малък комбинат за конфитюр отдясно и компания за дизайн на тъкани отляво. Отвъд тях един автокораб се беше отправил бавно към площадките за кацане в единия край на Тай.

— Мебелите не са ли били махнати, преди да се нанесете?

Личните вещи не се ценяха високо, тъй като лесно можеха да бъдат заменени. В края на нечий живот не се наследяваха от неговото семейство. Вместо това Властите ги раздаваха на нуждаещите се.

— Както казах — поде Джоузеф отново, — разместихме някои неща, но инак си е почти същото. Не сме…

Прекъсвайки монотонния поток от думи Люк попита:

— Махнахте ли нещо?

— Хората имат различен вкус, нали така? Картина на стената, някоя скулптура, някой по-особен стол. Може да изглеждат разкошно в очите на един човек, но за другиго…

— Е, и какво махнахте?

— Не обичаме много животните, нали така, Черел? Бродериите с животни заминаха, а и един доста голям аквариум…

— Аквариум ли? Случайно да знаете какви риби е гледала в него?

— Та ние сме актьори. Знаем всяка пиеса, която вероятно сте…

— Но не познавате рибите? — прекъсна го Люк в опит да скъси тирадата, която щеше да се изсипе пак.