Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Здрасти — каза тя. — Как си?

— Може и по-зле.

— Къде си? Все ти губя дирята.

— В Дънди.

Поколеба се за малко.

— В Дънди, а? Видя ли се с Джорджия?

Люк не можеше да я лъже.

— Да — отвърна. — Но беше по работа. Помогна ми за случая.

— Така прекрасна ли е като преди?

Люк се засмя насила.

— Щом ти е толкова симпатична, да.

— И все още ли иска да ти бъде гадже?

— Малко я отблъснах. — Смени темата, казвайки: — Оправят ли ти се вече ушите от Новогодишния концерт?

— Едва-едва. Като затворя очи още ми се струва, че чувам крясъци.

Люк се подсмихна.

— Можеш ли да пазиш тайна?

— Знаеш, че мога.

— Защо някой убива хора с едно и също име, Джейд?

Тя сви рамене.

— Знам ли. Да изплаши последния от тях може би.

— Хм. Как ще се почувстваш, ако някой реши да изтрепе всички на име Джейд Върнън?

— Как би могъл да съществува някой като мен? — ухили се тя. — Та аз съм единствена по рода си.

— Сериозно.

— Умирам от страх.

Люк кимна.

— Емили със страхотния глас не ми изглеждаше особено уплашена.

— Явно не е знаела за другите Емили Уондър. Ти не й обясни.

— Значи, който и да го прави не цели да уплаши Емили Уондър. Кю — убиеца — не вдига много излишен шум около себе си.

Малк се намеси:

— За да не бъде хванат Кю не би си позволил подобно поведение.

Джейд плесна с ръце.

— Напълно си прав, Малк. Как можа да направиш такова тъпо предположение, Люк?

— Шшт! Недей да го окуражаваш така, и без това е много зле. Както и да е, мисля, че грешиш за мотива.

— Окей. Възможно е Кю да смята, че може да се добере до онази Емили Уондър като убие адашките й. Сещаш се. Като вуду кукла. Забождаш игла в нея и истинския човек чувства болка.

— Ммм. Научни простотии — рече Люк, — но идеята е интересна.

— Ако бях на негово място — продължи Джейд, — щях направо да удуша самата Емили Уондър и да спестя много усилия от страна на всички ни. Чисто и просто.

Малк предаде доклад:

— Един агент е идентифицирал мъжа с брадата, докато той се е прибирал в апартамента си тази вечер.

— Трябва да се заема с това, Джейд. Бъди предпазлива.

— Ти също.

След като образа й избледня, Люк се обърна към Малк.

— Как му е името?

— Корнелиъс Причард.

— Бил ли е сред посетителите на резервата в деня на смъртта на ЕУ-1?

— Потвърдено.

Люк се усмихна със задоволство.

— Сега вече си свиркам.

— Не засичам звук.

Пренебрегвайки невежеството на мобилния, Люк заяви:

— Хайде, време е за разпит!

Полунощ минаваше. Люк беше изкарал Корнелиъс Причард от леглото, за да си поприказват. Без каскета онзи изглеждаше напълно различен. Косата му беше наситено черна и стърчеше на всички страни, също като брадата. Руменината по бузите му все си стоеше сякаш през цялото време беше пиян или пък смутен. Макар и явно да е бил сънен през повечето време, оживеният му поглед непрестанно щъкаше между Люк и Малк.

— Разследвам нарушение на третия етаж — му съобщи Люк. — Вие слизал ли сте там?

— Аз… ъм… Да, но не съм направил нищо нередно — измънка мъжът. — Съвсем нищо.

— Къде отивате? И защо?

— Аз… ъм… неловко мие.

Люк забеляза, че онзи беше почнал да се поти.

— Нужен ми е някакъв отговор.

Погледът на Причард бързо се измести към Малк. Явно е знаел, че мобилният е записвал разговора.

— Чух за Емили Уондър и… нали разбирате.

— Какво?

— Бях запленен. Затова се нанесох в този блок. За да съм по-близо до нея. — Бузите му бяха станали червени вече.

— Но няма как да не знаете, че е мъртва.

Корнелиъс кимна в съгласие.

— Имам предвид да съм по-близо до мястото, където е живяла. Вижте, счупих си ръката. Носех гипс първия път, когато я срещнах.

— А къде се случи това? — намеси се Люк.

— В заведението на резервата за животни. Според новините е починала броени часове след това. — Наведе рошавата си глава. — Ужасно. Трагично.

— Ако това е била първата ви среща, как тогава сте знаел коя е?

— Забрави си идентификационната карта на съседната маса. Името Емили Уондър не е трудно за запомняне. Изтичах след нея и й я върнах.

— Това ли беше последният път, в който я видяхте?

Корнелиъс се вторачи в Люк с безпокойство.

— Да. Не съм я следил. Нищо подобно. Но когато чух за кончината й… мисълта за нея непрестанно ме преследва. Възможно е да съм бил последния човек, който я е видял жива. А беше толкова млада. Такава загуба. Не мога да спра да мисля за нея.

— Видяхте ли какво си беше поръчала в кафенето на резервата?