Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Освен прободна рана.

— С инжекция в устата много трудно ще го откриете.

Люк се ухили.

— Евентуалната жертва може би ще забележи, ако някой се опита да вкара игла в гърлото й.

— Прасваш един силен удар преди това и готово.

— Окей. Забрави химичните и био субстанции. Какво ще кажеш за оръжие, което убива, без да остави дори и троха на разследването? Защото силния ти удар с наелектризиран въздух ще остави белези по кожата.

Емили се замисли за известно време.

— Има ли такова?

— Може би не — отвърна Люк и пое дълбоко въздух. — Както и да е. Да се залавяме за работа. Смятам, че вече знаеш за какво става въпрос. Господин Гарет ти е казал, че три жени на име Емили Уондър са загинали при подозрителни обстоятелства през последните шест месеца.

Тя потвърди. В очакване на още информация от Люк, тя сключи пръстите на двете си ръце. Явно й беше навик, но това още повече подчертаваше дължината и странната форма на ръцете й.

Ако Джейд беше с него сега Люк предполагаше, че би спорила по въпроса дали Емили е такава раздразнителна по природа, даже, че е плашеща на моменти. Но Люк трябваше да бъде по-подозрителен. Може да е толкова изнервена, защото тя е Кю. Със сигурност знаеше повече от всички останали как да накара един криминален следовател да се мъчи.

— Опасявам се, че Властите нямат възможност да осигурят на всички Емили Уондър лична охрана. Съжалявам. Трябва да бъдеш внимателна.

— Как са умрели?

— Не мога да кажа — отвърна Люк.

— Как да бъда внимателна като не знам за какво да внимавам?

— Извършителят не ни е оставил почти никакви следи.

Емили наведе глава.

— Ясно, били са без мотив и без оръжие. Затова ме попита.

— Казвам ти, защото единственият мотив изглежда е името Емили Уондър.

Тя пое дълбоко въздух.

— Значи търсиш хора с името Емили Уондър, защото е възможно някоя от тях да е извършителката, а не само потенциална жертва.

Несъмнено беше откровена, колкото и сериозна.

— Да — призна й.

Емили пак се заигра с огромните си кльощави пръсти.

— И е по-вероятно да съм заподозряна, а не жертва, защото уча криминология.

— Отсъствала ли си напоследък от училище? Мога да накарам Малк да провери в училищните дневници, но ще е по-лесно просто да ми кажеш.

Очевидно не желаеше да отговори и замълча неловко. Накрая каза:

— Като ме погледнеш се вижда, че съм болна. Поради това доста време не бях на училище.

Люк беше доста по-висок и жилав от типичните момчета на неговата възраст. Но никой не би казал за него, че е грозен. Емили за съжаление не изглеждаше приятно, с огромната си долна челюст, ненормална височина и деформирани кости. Със съчувствие в гласа я попита:

— Какъв е проблемът?

— Накарай мобилния да сканира лицето ми. Той ще ти каже.

Малк веднага разпозна състоянието.

— Структурата на костите е много характерна за липодистрофия. Това е рядко генетично заболяване, при което пациентът се ражда без никакви телесни мазнини. Състоянието причинява дисбаланс на хормоните, в резултат на което се стига до гигантизъм и деформация на лицевите кости.

За разлика от Люк Малк не можеше да смеси сходствата с фактите.

— Прав е — добави Емили. — Мазнините са жизненоважни за организма, поддържат го здрав. Аз обаче нямам никакви.

Заслужаваше съчувствие, помисли си Люк, но се осъмни, че тя ще го оцени, ако идва от него.

— Съжалявам — рече и се опита да продължи по стария начин. — С какво се занимаваш през цялото това време?

— Лежа, въртя се в леглото и охкам през повечето време — отвърна малко изнервено, навярно защото Люк не бе взел на сериозно тежкото й състояние.

— Не пътуваш ли?

— Ха, де да можех! — възкликна тя.

Люк нямаше как да провери, защото Властите не пазеха файлове с информация за превозите с такси, но нямаше съмнение в това, че тя беше много болна. Попита я:

— Как се чувстваш като една от всички тези Емили Уондър?

— Досадно е. Всички очакват да съм добра в пеенето и всеки път трябва да ги поставям на място — сви рамене безпомощно. — Талантът няма нищо общо поне с моето име.

Люк стана.

— Виж какво. Следващия път, когато видя певицата, ще я питам дали има някакво понятие от криминалистика, защото носи същото име като Емили Уондър от Единбургското училище.

Най-после да чуе нещо, което да си заслужава усмивката.

— Добра идея. Харесва ми.

Преди да напусне Единбург Люк пожела да се срещне с Клинт Гарет отново, този път насаме. Каза му: