Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Останах с впечатлението, че Емили е невероятно умна, но от нея няма да направите криминален следовател. Защо така?

Инструкторът пое дълбоко въздух:

— Видя я, би могъл да прецениш.

С мек тон Люк съобщи:

— Няма да й е нужен цял живот, за да си вземе изпитите, предполагам?

Очевидно разстроен господин Гарет поклати глава.

— Жестоко е. Това е трагедия. Добро момиче е. Много умна, много смела. Но според докторите перспективите за нея не са добри.

— Жалко — измърмори натъжено Люк.

В таксито Малк изброяваше сведенията от аутопсиите на всичките три жертви. Не отне много, защото нямаше какво толкова да се каже. ЕУ-1, проектант на текстилни материи от Дънди, убита през юли, неизвестна причина за смъртта. ЕУ-2, хранителен технолог от Уобърн, убита през декември, намушкана с неустановен предмет, който не е оставил никакви следи. ЕУ-3, пенсионирана градинарка от Дома за стари хора в Йорк, умира през януари, отровена от водород цианид, отделен при горенето на неизвестна субстанция.

Химична лаборатория беше анализирала всяко шишенце от Дома за стари хора и всичките бяха толкова невинни, напълно безвредни. Следите по шкафа бяха само на персонала. Ако някой посетител беше оставил фаталното шишенце с масло на рафтчето на ЕУ-3 в шкафа, то явно той беше използвал ръкавици и беше оставил само това шише. Запитването до компанията производител на тези масла, Луксозна красота и здраве, беше ударило на камък. Точно от това се страхуваше и очакваше Люк. В този случай всичко беше удряне на камък и неизвестни.

Малк получи и сведенията на агентите за всички живи Емили Уондър. Имаше достатъчно време да изчете целия списък на Люк, защото по пътя към Милтън Кейнс таксито направи голямо отклонение покрай един коридор в ремонт край Нортхамптън.

Само един доклад грабна вниманието на Люк. Най-малката от трите Емили Уондър, живеещи в Лондон беше изчезнала. Не беше нещо ново, човек да изчезне в Лондон — понякога за малко, но може и завинаги — но това седемгодишно момиченце се казваше Емили Уондър. Това я правеше специална, много различна от всички други изчезнали хора в Лондон. Люк реши, че веднага щом може ще се заеме с нейното изчезване.

Таксито намали като влезе в опасната мрежа от кръстовища в Милтън Кейнс. В северната част на града се намираше голям паметник на застрашен вид от семейството на котките. Високата колона беше направена от преплетени фигури на котки от бетон. Някога е бил забележителност за жителите, но вандалите и времето го бяха съсипали. Сега беше трудно дори да различиш крак от опашка, а и няколко глави също липсваха. Отвъд бетонните котки занемареният театър и ски център бяха покрити с мръсен сняг. Складът за хранителни стоки имаше огромна дупка от едната страна, през която крадците пускаха динамит, за да взривят тухлите и да влязат в магазина.

Идентификационната карта на Люк винаги имаше кредит, защото той работеше усърдно. Можеше да си позволи всичко, което желае. Но на юг често беше по-лесно да станеш член на някоя банда, отколкото да си намериш работа. В много градчета идентификационните карти бяха престанали да бъдат местна валута. Насилието, коварството и един отчаян изблик на кураж бяха заели нейното място. Милтън Кейнс беше на светлинни години от Шефийлд, Дънди и Единбург.

Люк посети криминалистката, която работеше в по-безопасната част на града и веднага разбра, че тя мразеше името си.

— Писна ми да съм Емили Уондър — заяви ядосано трийсетгодишната дама, — и никога няма да изпея и нотка. Бих могла, но не желая. Това е моят протест. Направо е кошмарно. Всеки път като използвам идентификационната си карта се случва: „Емили Уондър? Наистина ли? Страхотна сте.“ Или пък: „Емили Уондър. Чувал съм за вас. Не ми е много по вкуса, но… Я почакайте. Ще викна приятелката ми, тя ви е голяма почитателка.“ Или пък: „Емили Уондър? Не ми приличате много на нея. Но защо не ни попеете малко.“ Вече не издържам.

Беше посещавала почти всички северни градове — да преподава курсове по криминология и да си почине от Милтън Кейнс — а също е била извикана в Уобърн наскоро, за да събере информация за нередности в местния затвор. Беше чувала за тетродотоксин и знаеше източниците му, но никога не беше работила по убийство, в което е предполагаемата отрова. Тъй като имаше и образование по химия, знаеше как се получава газ от цианид.

Просто казано имаше всички необходими познания, за да убие първите три Емили Уондър. И понеже е пътувала може да е имала тази възможност. А защото презираше това име, се явяваше и мотив.