Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Мерси. Това ще ми помогне.

По пътя към изхода Люк се спря до една лавица с кактуси и поклати глава. Никой не би намазал бодлите с отрова, защото евентуално планираната жертва ще се набоде на тях. Но бутилката с вода го заинтригува. Би било много лесно някой да я напълни с малко отрова от ТТХ и да я сложи на масата й, докато е била до тоалетната.

Преди да тръгне обратно към Единбург, в събота Люк посети търговците на храни за домашни любимци в Дънди, но никой от тях не си спомняше да е купувал аквариум на някой починал човек през лятото на миналата година. Без да разбере нищо повече за рибките на ЕУ-1, взе едно такси и се отправи на юг. Нямаше търпение да се срещне с тази Емили Уондър, която учеше криминология, година 10, в Единбургското училище.

Сградата приличаше на гранитно чудовище, което сякаш стои там от вечни времена. Отвътре наподобяваше смесица от античен стил и съвременен разкош. Украсеният таван се издигаше високо над главата на Люк. Беше боядисан в зелено, за да подхожда на завесите. На рецепцията стоеше инструктор Клинт Гарет, който го посрещна с мощно ръкостискане.

— Ето го значи известния Люк Хардинг — проехтя гласът му в огромната зала.

— Известен?

— Прекалено известен и прекалено млад за криминален следовател. Чухме новини за теб чак от Бирмингам. Отложих си уикенда по скално катерене, за да те видя. Разбира се — каза с дяволита усмивка, — може да бъдеш изместен от пиедестала си на най-млад криминален следовател в скоро време. Мога да ти кажа, че имаме няколко много надарени ученици.

Според Люк инструктора сякаш се съревноваваше.

— Сред тях има ли момиче на име Емили Уондър?

— Може и да има, но… както и да е. Сам ще можеш да провериш. Предполагам, че искаш да се срещнеш с нея.

— Ако обичате.

Докато водеше Люк през един закътан коридор надолу, инструктор Гарет запита:

— Тя трябва ли да се притеснява за нещо?

— Какво имате предвид?

— Доколкото знам три жени с нейното име са били убити, така ли е?

Люк направи гримаса. „Много малко хора знаят за това.“

— Аз съм криминален следовател — обясни той. — Имам една компютърна програма, която преглежда всички местни новинарски предавания на крими тематика и тъкмо тя се натъкна на името Емили Уондър три пъти. Нямаме сигурни доказателства, че всичките са престъпления.

— О, напротив, има — изсмя се Клинт Гарет. — Първо: малко вероятно е съвпадението да е случайно. Второ: млад криминален следовател пристига в училището ми и иска да разговаря с нашата Емили Уондър.

— Споделихте ли й какво сте открили?

— Да. Не бих си го простил, ако нещо й се случи и не я бях предупредил. — Сви към малка стаичка за срещи и каза — А, ето я. Емили, това е криминалист Люк Хардинг.

— Благодаря — отвърна му като в същия момент се опитваше да не реагира остро спрямо външния вид на ученичката — сега може да ни оставите.

Изчака господин Гарет да затвори вратата и се обърна към момичето с усмивка:

— Добър инструктор ли е?

В отговора й липсваше всякакъв ентусиазъм:

— Не толкова, колкото той си мисли, че е.

— Има ги доста такива.

— Мисли си, че ми е приятел, но… — не успя да продължи. Презрителната усмивка на лицето й беше показателна.

Люк не беше виждал толкова странно момиче досега. Невероятно слаба, тялото и главата й сякаш бяха издялани. Кожата й приличаше на кафява найлонова торбичка, опъната върху купчина кокали. И беше прекалено висока, дори по-висока от Люк, а огромната й брадичка й придаваше още по-неестествено изражение. На пръв поглед приличаше на момче. А очите й много наподобяваха тези на Люк. Те го изследваха по-внимателно и от мобилна апаратура на лаборатория по криминология. Сигурно беше нетърпелива да научи причината за тази визита и следеше из късо поведението му.

— Обзалагам се, че ти разправя как убийците заблуждават криминолозите. Всички така правят.

— Разказва ни за немотивираното убийство без оръжие на някакъв непознат — отвърна тя. — В този случай няма как да свържем престъпника с убития или с местопрестъплението.

— Как би извършила убийство без оръжие? — попита Люк.

— Не бих — отвърна със смъртно сериозен глас.

— Добре, как щеше да го направи някой?

Емили се размърда в стола си.

— Изпитвате ли ме?

Люк поклати глава:

— Просто съм любопитен на какво ви учат тук.

— Отрова, която действа в минимални количества, може би — сви рамене тя. — Нещо биологично като вирус. Или химично съединение, калиевия хлорид е класика. Сърцето спира, а няма никаква следа от него.