Малкълм Роуз - Убийства по списък

Въпреки това две неща не се връзваха в съзнанието на Люк. Не беше убеден, че един криминалист може да е сериозен заподозрян. По-късно, докато говореше на Малк, обясни, че първо, тя не се опитала да скрие факта, че има необходимите познания и възможности да извърши убийство. Не се опита да прикрие, че е раздразнена. Второ, писнало й е от оперната звезда, не от другите. Ако беше изтерзана чак толкова, би отишла директно при певицата, за да си го изкара на нея.

Люк нямаше никакво желание пак да пътува до някой западнал град. Следващият си разпит проведе по телеекрана на хотелската си стая. Инструкторката по информационни технологии от Бристол много приличаше на певицата суперзвезда, но с пет години отгоре. За разлика от криминалистката беше по-напрегната, защото знаеше за трите убийства. Каза, че се била натъкнала на тях, докато се ровела в онлайн базите от данни, за да търси своето родословно дърво.

Люк беше озадачен:

— Родословно дърво ли? — запита.

— Знам, че е необичайно — отвърна тя, — но съм любопитна от къде произхождам. Човек се отделя от родителите си като започне училище. Все едно… не знам… една залостена врата в живота ти. Срещнах се с дядо ми и баба ми и техните родители. Сега се връщам още едно поколение назад. Никак не е лесно.

Люк беше изненадан. Не можеше дори да си спомни кога за последен път някой бе употребил думата „баба“ или „дядо“. Не беше обичайно да се говори за това. Не се смяташе за важно, защото всичко това беше вече минало.

Люк знаеше, че е резултат от обвързването на астрономката, Близ Хардинг, и баща му доктор Питър Сакс, но нямаше никаква представа къде са сега родителите му. Никога не бе карал Малк да направи консултация с правните архиви. Само се надяваше да са живи и здрави. Когато го бяха предали на училището на пет годишна възраст, той се беше отделил от тях, както всеки друг нов ученик напуска майка си и баща си. Ако малката му сестра не бе починала на такава крехка възраст, щеше да поддържа връзка поне с нея, защото тя щеше да посещава същото училище. Щеше да му бъде приятно. Беше нормално братята и сестрите да поддържат контакт. За по-голямата част от тях връзките се простираха до там. Властите поемаха ролята на родители. Въпреки това Люк тайно си мечтаеше да се види със своите майка и баща отново. Един ден си представяше, че ще каже: „Ето ме. Това съм аз, Люк. Вижте ме какъв съм пораснал.“ Харесваше му да си мисли как те биха се гордели с него. Обичаше да си мисли, че на тях ще им бъде приятно да се срещнат и с Джейд. Но това беше само мечта.

Емили Уондър от Бристол имаше намерение да намери начин да осъществи своята такава мечта, своите корени. Накратко, не смяташе тази дейност за губене на време и усилие, макар много хора да биха го определили като заблуждаващо и безцелно.

— Интересно е — настояваше Емили. — Не е толкова трудно да проследиш връзката от майка до баба, защото имаш фамилия и място на раждане, по които да търсиш, но дядовците и бащите са много трудни за откриване. Само софтуерът и архивите не стигат. Ако фамилията ми беше по-необичайна щеше да ми бъде по-лесно.

Люк реши да я върне към неговия случай.

— Повече обичам риба, отколкото да се занимавам със семейството.

— О?

Внимателно изучаваше изражението й като целенасочено обърка бактерията вибрион с риба:

— Да, вибрионът ми е любим.

Емили се беше опулила с празен поглед към него от проектирания на стената екран. Не реагира на споменаването на отровната бактерия, която произвеждаше ТТХ и не коригира грешката му.

Зад Люк Малк започна да изтъква грешката му:

— Вибрионът не е…

Люк вдигна ръка.

— Няма значение. Чувала ли си за situs inversus totalis?

— Риба ли е?

Усмихна се и поклати глава:

— Някой ми каза, че си била в Йорк наскоро.

— Йорк ли? — намръщи се тя. — Сигурна съм, че е много хубаво, но не съм била там. Не знам къде си чул това.

— О, ами в Уобърн?

— Да. Заведох групичка непослушни ученици там. Посещение в затвора. Би трябвало да ги отдалечи от мисълта за престъпления, но… знам ли. Те си мислят, че никога няма да ги хванат.

Люк се съгласи.

— Защо все пак избра Бристол? Не е ли…

— Неприятен? — предположи тя.

— Да.

— Аз съм тук именно затова. Такива места — и такива деца — имат нужда от добри инструктори. Мисля, че имам нужда от такава промяна. Ако всеки добър инструктор отиде в Бирмингам или още на север, какво ще стане с децата тук?

— Имаш право — съгласи се Люк. Вярваше, че тя беше невинна. И също така изглеждаше доста загрижена, за да е убийца. Не се налагаше да й казва да внимава, защото тя и без това беше наясно с риска да бъдеш Емили Уондър. Вместо това й каза: