Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Но хората ядат риба-балон, нали?

С дяволита усмивка отвърна:

— Само онези, които предпочитат основното им ястие да бъде с елемент на опасна изненада. Като да се храниш върху опънато над земята въже. Натравянето с фугу е гадно. Достатъчно е много малко количество от ТТХ, за да блокира нервната система, но не успява да стигне до мозъка. Така смелчагата дегустатор си отива бавно и в пълно съзнание. Това се връзва с твоя случай.

— Някой в резервата проявява ли особен интерес към ТТХ или към съществата, които го произвеждат?

— Не ми е известно.

Люк замълча, докато сервитьорката отнасяше празните чаши. После попита:

— Някое от отровните животни да е изчезвало през лятото? Знаеш ли? Трябва да е било точно преди да започнеш работа тук.

Тя сви рамене.

— Ако беше изчезнало, охраната щеше да говори за това. Но не съм чула такова нещо.

— Може ли да разгледам животните? — попита Люк.

— Разбира се — отвърна тя. — Вече видя някои от тях като арлекиновите жаби и калифорнийските тритони — стана и продължи. — Хайде. Ще те заведа до аквариума. В същата сграда при земноводните е.

Аквариумите бяха ярко осветени, за разлика от коридорите между тях. За рибата-клоун, синия октопод, пъстрата ангелска рибка и ксантидските морски раци бяха осигурени отлични условия. Водата, температурата и бълбукащия кислород се контролираха стриктно, а храната им се разпределяше внимателно. Но въпреки всичко това аквариумът приличаше на затвор за морската фауна.

— Щастливи ли са? — попита Люк.

— Щастливи ли?

— Мхм. Изглеждат добре, но сигурно предпочитат да са в океана.

Джорджия се засмя.

— Съмнявам се. Тук водят луксозен живот.

— Рибите нямат понятие какво е щастие — възрази Люк. — Като теб, вероятно — обърна се той към мобилната му апаратура.

— Потвърдено.

— Виж — каза Джорджия и посочи с пръст. — Рибата балон ти прави представление. — Рибата се беше издула и наистина приличаше на балон с бодли. — Бодлите й не са опасни. Само за сплашване са. Но ако те не отблъснат хищника, който бъде достатъчно глупав да я пожелае за обяд, ще го застигне болезнена смърт. Отровата е в кожата, черния дроб, червата и репродуктивните органи.

Докато се взираше в плуващия игленик Люк добави:

— И затова не е добра идея да я сграбчим с голи ръце.

— Това ще бъде последното нещо, което ще направиш в живота си.

Люк огледа аквариума. За един посетител бе невъзможно да се добере до някой от видовете зад стъклото.

— Извинявай, Джорджия — каза той, — но ще ми трябва списък на охраната, на онези от тях, които имат достъп до тези аквариуми.

— Това сме аз и още няколко човека. Ще ги дам на Малк да ги свали.

— Мерси. Има ли друг начин някой да се докопа до ТТХ?

Погледна към Малк колебливо и му съобщи:

— Недей да го приемаш буквално.

Джорджия се замисли:

— Предполагам, че има. Сигурно има хора, които си отглеждат риба-балон и подобните й като домашни любимци. Трябва да разберем дали има доставчик на такива животни. А може да има и ресторант, който предлага фугу. Тогава ще трябва да открием и доставчика на ресторанта. Като се замислиш, възможностите са много.

Люк кимна и въздъхна.

— За този случай не може да се каже, че върви бързо. Малк, изпрати съобщение до всеки ресторант в околността. Питай дали имат фугу в менюто си или дали са имали миналото лято. И после провери в болницата дали някога са имали случай с натравяне с фугу. — Погледна към Джорджия и каза: — Всички, които влизат в резерва̀та, трябва да се регистрират с картите си, нали? Така направих и аз.

— Да. Защо?

— Шефовете ви пазят ли архив с данни за посетителите?

— Нямам представа — отвърна с присвити рамене.

— Малк, разбери, моля те. Искам да знам всеки дошъл в деня, в който Емили Уондър е умряла.

— Емили Уондър? — опули се Джорджия, чувайки името на жертвата за първи път. — Очевидно не е звездата Емили Уондър.

— Не. Тя още си е съвсем жива и предизвиква земетресения, където пее.

Малк беше готов да оспори коментара на Люк, но Джорджия го изпревари:

— Мисля, че е страхотна.

Как Властите можеха да изчислят, че двамата си подхождат, ала не можеха даже да уцелят музикалните им предпочитания? Люк каза:

— Най-добре да тръгвам, Джорджия. Имам да довърша някои неща. Много ти благодаря.

— Предполагам, че не си получил…

— Какво?

Джорджия го гледаше право в лицето.

— Сигурно, не си получил известие от комисията по обвързването.