Малкълм Роуз - Убийства по списък

Инструкторът Клинт Гарет пристъпи напред със странна усмивка, застинала на устните му. „Тази сутрин“, анонсира пред седмия випуск на Единбургското училище, „убих един човек“. Направи пауза, през която гледаше гневно всеки един от учениците и очакваше шокиращата новина да ги обземе. „Убийство“, каза зловещо, все едно беше развълнуван, засрамен и горд в същото време. „Взех ножа и го вдигнах високо над главата на жертвата ми.“ Играеше сцената драматично, вдигайки ръката си. „Тя беше застинала в уплаха от това, което щеше да й се случи. Напълно неспособна да направи каквото и да е движение. Трябваше да видите ужаса на лицето й. Докато още беше вкаменена от страх, забих ножа дълбоко в гърдите й и с това се приключи. Деянието бе сторено. Захвърлих ножа и побягнах.“

Ърл Димок побутна момичето до него, отправи поглед към прозореца и прошепна:

— Пак вали сняг.

— Шшшт — каза Тина. — Слушам.

— О, извинявай, не се съмнявам.

Тина обичаше многото сняг, пързалката на хълма, лъскавия, гладък лед, боевете със снежни топки и дъха, който излизаше като пара, но повече обичаше уроците на инструктор Гарет. Следващата година Тина щеше да специализира криминология. И когато напусне училище, беше убедена, че ще стане криминален следовател.

Господин Гарет спусна ръката си и се усмихна широко.

— Ще ви споделя, че до няколко минути в стаята ще връхлети криминален следовател със своята Мобилна апаратура на лабораторията по криминология и ще ме обвини в убийство. Но защо?

Тина вдигна ръка.

— Защото сте оставил прекалено много следи.

— Какви например?

— Дрехите ви ще бъдат покрити с кръв. Оставил сте и стъпки вероятно. А също и ножа. По него ще ви разкрият, особено ако има пръстови отпечатъци.

Стоейки пред яркозелената дъска на класната стая, инструктор Гарет се засмя.

— Точно така. И това е само за начало. Един добър криминален следовател ще открие стотици други улики, които сочат директно към мен. — Почуди се за миг и поклати глава. — Не, това не е правилният начин. Най-важната улика на мястото на жестоко престъпление е оръжието, с което е извършено. Това свързва жертвата с извършителя. Винаги предоставя следи — отпечатъци от пръсти, белези, производител, доставчик — и те винаги водят до виновника. Затова, ако искам да съм успешен убиец, не оставям оръжието. И не го скривам. Скритите оръжия биват намерени — рано или късно — от някой криминален следовател или мобилната апаратура. Нож или пистолет хвърлени в езеро, незамръзнало езеро — добави със самодоволна усмивка — ще бъдат открити по един или друг начин. Мобилните умеят да сканират под вода до около метър дълбочина. Може да бъдат наети водолази да претърсват. Понякога дори криминалният следовател може да нареди езерото или язовира да бъдат източени. Не. Ще ви кажа, най-добрият начин никога да не открият оръжието ви е да използвате такова, което после може да се унищожи, без да оставя и следа. Ако не искам да бъда хванат, винаги трябва да унищожавам оръжието. Без пропуски. И не използвам пистолет, защото оставя куршуми, а това е още една връзка между мен и престъплението.

— Ами дрехите ви, господине? По тях има кръв.

— Изгорете ги до последната нишка. Но най-добре на първо време не допускайте да бъдат опръскани с кръвта.

Още по-дръзко Тина попита:

— Е тогава кое е идеалното оръжие?

Инструктор Гарет се засмя.

— Имаше добра идея в последното си есе, доколкото си спомням. Но не съм тук, за да ти кажа как да извършиш перфектното убийство, Тина. Това са уроци за бъдещата ви кариера и ви давам насоки, свързани с криминологията, ако решите да следвате това. В една част от курса ще ви покажа как криминалният следовател решава случая, ако няма сведения за оръжието. Това е една от най-трудните му задачи.

Ърл вдигна ръка:

— Може ли един следовател да променя закона?

— Щеше да го знаеш — въздъхна господин Гарет, — ако беше слушал малко, вместо само да говориш, Димок. Не. Определено не. Работа на следователя е да съблюдава реда, а не да се меси в него. Ако искаш да промениш нещата, трябва да си избереш друга професия. Пробвай с политика.

Тина знаеше, че Ърл не е решил още. Беше й споделил, че се разкъсва между политиката и музиката. Мозъкът му го карал да поеме по пътя на политиката, но сърцето му бленувало за класическа музика. Операта му беше любима.

Емили Уондър се опря на металната рамка на леглото и болезнено бавно се свлече от него. В готовност до нея стоеше санитар, който само очакваше старата дама да му подаде ръка, но тя бе твърдо решена да се бори сама.