Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Разкажи ми за контактната леща. Ти ли я откри сред дрехите ти като се върна от Уобърн и реши да натопиш господин Гарет като я сложиш в дома му или умишлено си я взела от самото начало?

— Като усърдно почиствах всичко се натъкнах на нея в джоба на палтото ми. Трябваше да я унищожа, но Гарет ми лазеше по нервите. Усетих, че може да я използвам, за да обвините него, ако започнете да подозирате някой в училище.

— И с баластрата ли стана така? Като е отклонил вниманието си забила камъчетата в подметката на обувките му и така си оставила отпечатъка.

— Когато започнахте да ме разпитвате за семейството ми и за морската фауна, се доближихте прекалено близо и не бях спокойна — призна тя. — Тогава Гарет се превърна в моята спасителна мрежа. Имах няколко камъчета от обувките и ги оставих, заедно с лещата, в неговата стая. Лесно беше. Все ми предлагаше чай и бисквити — сякаш те биха могли да оправят нещата, или пък все едно лекуват липодистрофия. Понякога приготвяше дори цяла вечеря. Успях да сложа уликите където трябва, докато той се занимаваше с готвене в кухнята. Нямах много време, но мислех, че съм успяла да излича отпечатъците. — Тя поклати глава, видимо изглеждаше, че се ядосва заради небрежността си.

— Щом прехвърляш вината значи, че не ти се е искало да бъдеш разкрита. Казваш, че си извън закона, но не ти се иска да отидеш на подсъдимата скамейка.

Тя се изсмя:

— Грешите. Беше ми по-интересно да се съревновавам с криминалния следовател, който ангажират със случая. Така или иначе няма да успея да се дипломирам, обаче исках поне да докажа на какво съм способна. За жалост вие… — и тя отново поклати глава.

— Можеше заради теб човекът да бъде осъден на смърт.

— Трябва ли да ме притеснява това? Не знам. Може би нямаше да позволя да се стигне чак до там. Едно предсмъртно разкаяние щеше да оправи нещата. Драматично, нали?

— В онези неща, които ти готвеше имаше ли риба-балон?

— Не. Но преди доста време той ми каза… — тихичко се изкикоти. — Ако болестта напреднеше дотолкова, че да не мога да се справя той ми обеща, че ще сложи край на мъките ми. Аз обаче не се предавам лесно! Както и да е, подхвърли ми едно малко шишенце.

Люк кимна:

— ТТХ. Не те ли беше страх да го държиш у себе си?

— Ако си като мен — страдащ от неизлечима болест — страхът престава да бъде фактор.

Осъзна, че тя се разкриваше пред него, заради заболяването си. Законът се оказваше безсилен като се стигне до наказване на някой, който е така близо до смъртта, но това не бе грижа на криминалистите. Люк трябваше единствено да приключи случая си и да разкрие истината.

— Ти обаче знаеш, че ще питам Клинт Гарет дали е давал ТТХ на някого и той ще посочи теб.

— Той няма да поиска да ме натопи, но ще го стори… само за да отърве собствената кожа. После идва и онзи отпечатък. Като се сети за това ще каже, че аз съм единствената, която е могла да сложи камъчета в обувките му и контактна леща в гардероба.

— Отровата ТТХ те обвързва със случая в Дънди, камъчетата с Лондон, а контактната леща с убийството в Уобърн. Очакват те най-малко три обвинения.

— Криминалните обвинения губят силата си при заболяване като моето.

— Трябва да си посещавала и възрастната Емили от Йорк, която ти е разказала за маслата за сауна. Сестрата там ми каза, че дамата разправяла на всички посетители колко добре й се отразяват.

Емили потвърди и се усмихна подло:

— Наивната старица така ме улесни. Концентрирания екстракт от бадеми свърши останалата част. — Намести се на стола си. — Както и да е, делото ми е изпълнено. Няма други Емили Уондър в семейството ми, поне доколкото ми е известно.

— Едно нещо не ми е ясно — продължи той.

— А вие трябва да сте най-добрите — отбеляза бързо и злобно.

— Имаш много роднини по кръвна линия. Мъже, жени, момчета и момичета, които не страдат от липодистрофия. Имаш причина да отмъстиш на всички тях. Защо тогава реши да се спреш точно на онези, които се казват Емили?

— Тайно подготвихме заговора, аз и Емили…

Съвсем объркан от това Люк изстреля веднага:

— Какво? Да не би да твърдиш, че и сестра ти се е казвала Емили?

— Да. Не сте си направил труда да разберете, нали? Когато е умряла, родителите ми направили повторен опит и ми дали същото име.

— Я почакай! Значи тя е починала, преди да се родиш?

— Да.

— Но нали каза „Тайно подготвяхме заговора“?

Емили кимна с глава:

— Сякаш тя е още с мен. Нещо като тайна сестра близначка. Говоря си с нея постоянно. Всъщност тя е доста по-безскрупулна от мен. Искаше от мен да събера всички роднини до един и да ги накарам да вкусят от смъртта. Ако имаше някакъв начин да им инжектираме липодистрофия, това за нея щеше да е идеално. Но нещата не стоят така. Това не може да се случи. Ако идеята можеше да се осъществи, щеше да включва стотици хора. Но аз реших да свием периметъра само до онези Емили Уондър, които можеше да са я наследили. Не за друго, а защото и двете се казваме Емили. — Очите й се насълзиха и гласът й започна да чезне. — Няма да повярвате какво проучване направих, за да ги открия. Планирам всичко от години. И накрая успях. Справих се, без да ме хванете през цялото това време. Убийствата завършени по списък!