Малкълм Роуз - Убийства по списък

Макар да не беше привично за нея, Емили си играеше с кльощавите и дълги пръсти на лявата си ръка. Отблъскващата й физиономия, придобила несъразмерност заради огромния размер на брадичката, изглеждаше бледа и лепкава. Болестта й беше нанесла още по-големи поражения от предния път, в който Люк я беше посетил. Липодистрофията изглежда пресушаваше и последните й сили и издръжливост. Люк обикаляше бавно около нея и се опитваше да сдържа естествената си симпатия към момичето, за да не му попречи това да разкрие истинската й същност. Отзад и отстрани лесно можеше да се сбърка с момче. Височината й допълваше това впечатление.

— Спомена, че не си се интересувала от родословното си дърво — отбеляза Люк. — Моят мобилен ще се свърже с компютъра ти, за да провери дали това наистина е така.

Емили сви кокалестите си рамене:

— Нека заповяда.

Докато двама агенти се криеха пред жилището на ученичката, Малк проучваше компютъра й и след малко съобщи:

— Това дисково устройство е ново. Почти никаква информация няма на него.

Люк седна срещу нея и се усмихна:

— Какво съвпадение. Какво се случи с предишното ти дисково устройство?

— Появиха се някакви дефекти по него. Трябваше да го изхвърля.

Люк се обърна към робота и каза:

— Значи вероятно няма и никакви сведения за мита Леденостудено ?

— Правилно — отвърна Малк.

Емили поклати глава и се ухили вяло.

— Не знам защо сте тук и само ми създавате неудобства, а аз съм в такова лошо настроение. Нямате абсолютно никакви доказателства срещу мен. — Обърна се към Малк и попит: — Нали няма?

— Отговарям само на криминалист Хардинг — извести Малк.

— Сега той ще сканира целия ти апартамент — продължи Люк като игнорира коментара й. — И пръстовите ти отпечатъци.

Използваше същата процедура като в апартамента на Клинт Гарет. Накара Емили да отвори гардероба и шкафчетата и да извади всички обувки и единствения й шал.

— Използвай най-точния си скенер, Малк — инструктира го той. — Сканирай абсолютно всичко. Обувки, ботуши, палта, чорапи, ръкавици — всичко. После сканирай и гардероба и останалата част от стаята. Не ме интересува колко време ще отнеме. И докато го правиш записвай всичко, което си говорим във всекидневната.

— Обработвам.

Люк седна пак срещу нея и реши да я провокира.

— Грешиш за доказателствата. Видели са те в Гринуич как се разхождаш с една твоя съименничка. Имам свидетел.

За първи път се видя как защитата й се пропука за стотни от секундата. После се захили.

— И това ли е доказателство? Някой си мисли, че ме е видял — при това да се разхождам с момиче на име Емили Уондър. Дори и да съм била аз разхождането не е убийство или пък отвличане. Проверете си записките от училище. Може да се докаже само, че някой, който прилича на мен се е шляел с някоя от вашите жертви.

— Защо я нарече момиче?

— Какво? Така ли казах?

— Ти каза „Момиче на име Емили Уондър.“

— Каква друга може да бъде? — попита ученичката по криминология.

— Може да е била възрастна дама. Аз не споменах нищо за възрастта й.

— Просто съм предположила, явно.

— Къде е тя, Емили? Какво й стори?

— Защо бих й сторила нещо, или на някой друг с моето име?

— Те са били част от твоето родословно дърво, което се простира много назад във времето, но нито една от тях няма липодистрофия. Само ти и сестра ти. За съжаление. Ти си побесняла заради това и си им дала да разберат какво означава човек да умре толкова млад. Обаче тъй като си наясно как се прави разследване, си ги убила с оръжия, които знаеш, че не оставят следи. Кажи сега какво използва в Гринуич? Калиев хлорид или въздух, инжектиран в артерия, за да спре сърцето? Инжекция вътре в устата беше твоето предложение. Или си я заключила някъде без храна и вода — или без въздух?

— Не знам за какво говорите, криминалист Хардинг.

— Освен това разполагам със зелена нишка, която ще пасне на шала ти.

— Е, значи сте намерили… — тя се поколеба и продължи — някаква нишка. Поздравления. Това намалява бройката до няколко хиляди деца в училище. Като изключим факта, че може да има още училища със същата униформа.

Люк беше сигурен, че тя за малко е щяла да се изпусне, че той бе открил раницата на ЕУ. Ако го беше сторила той щеше да я обвини в отвличане, защото извършителят би трябвало да знае за тази раница.

— Открихме я в един склад в Гринуич — излъга Люк.

Изненадата на лицето й не би значила нищо по време на съдебния процес. Не би впечатлило Малк, ако го бе записал на видео, но за Люк то значеше много. То му подсказа, че тя знаеше, че раницата не е била захвърлена под купола. То му подсказа, че срещу него стоеше Кю.