Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Имате предвид дали някой иска да ме натопи? Да, това е! — изкрещя, хващайки се за сламката. — Прав сте. Едно ще ви кажа. Доста спорове водих с Ърл Димок през годините. Той е приятел на Тина Стоун. Е, приятел е малко пресилено. Понякога се разбират, друг път са се хванали за гушите. Спомняте ли си, че говорихте с него за ледените висулки?

Люк потвърди.

— Ще го посетя.

Ако машината можеше да се ядосва, в този момент Малк щеше да е бесен.

— Можеше да обвиниш Клинт Гарет в убийство и отвличане.

— Знам, но… — заклати глава Люк. — Задействай електроните си по този въпрос. Изглежда прекалено лесно. Има четири шала. Ако е планирал да убие ЕУ-4 наистина ли щеше тъкмо онзи, който да ни насочи към Единбургското училище? А тази контактна леща на дъното на гардероба сякаш е изпаднала от някое от палтата му. Много удобно. Надушвам нещо гнило.

— Грешиш. Във въздуха няма индикация за такива съставки.

Люк обаче не спря да обяснява.

— Макар и всичко да сочи към него пак не съм сигурен. Би ли ме извикал да ми разкаже за есето на Тина Стоун за ледената висулка, ако той самият го е използвал като оръжие? Мисля, че беше истински шокиран. И по физиономията му успях да разбера, че наистина не разпозна ЕУ-4 на снимката. — По пътя към офиса на секретарката двама ученика минаха покрай тях и Люк спря да говори, докато отминаха. — Зелената нишка може да е била умишлено поставена, но дори и да не е, тук всички са облечени в зелено като двамата, които току-що ни отминаха.

— Някои от тези облекла са памучни — отвърна Малк. — Цветът е същият, но инфрачервеният маркер на материала е напълно различен.

— Гарет няма къде да ходи. Ако е виновен, ще го арестувам. Но в момента искам да се срещна с Ърл Димок. Мисля, че той ще попадне в категорията големите мъже през погледа на едно седемгодишно.

Люк изкара Ърл от един урок по политика и го заведе в една празна обща стая.

Удряйки леко по стола с крак Ърл рече:

— Здрасти. Докъде стигна с мита Леденостудено , ако правилно си спомням името?

Удивен от спокойствието му, Люк отвърна:

— Да. Направо му закова заглавието. Да не си го писал ти, а?

Ученикът се изсмя.

— Виж ми оценките по английски, човече. Направо са отрицателни.

— Това не е вярно — намеси се Малк.

Ърл се изсмя още по-силно:

— Ти ми знаеш оценките! Е, писането не ми е кръвта. Оценки различни от среден 3 са ми съвършено непознати по английски.

Люк хареса това момче, но се опита да не се повлияе от впечатленията. В крайна сметка е възможно Ърл да е пресметлив сериен убиец.

— Малк, провери отсъствията на Ърл за събота, 16 юли и събота, 24 декември.

Ърл повдигна едната си вежда, но остана толкова спокоен, все една няма ни една грижа.

След няколко секунди Малк отговори:

— Ърл не е бил на училище през тези дни.

— Какво става?

— Просто кажи къде си бил? — подкани го Люк.

— Не знам дали ще ми повярваш, но посещавам семейството си.

— Твоето семейство? Искаш да кажеш родителите ти? Поддържате връзка?

— Майка ми и баща ми се интересуват как се справям в училище.

— Интересуваш ли се от родословното си дърво? — попита Люк. — Занимаваш ли се с такива неща?

— Не. Не е каквото си мислите. Просто се разбирам добре с тях. Все пак са ми родители.

— Къде живеят те?

— Тук в Единбург.

— Ако се свържеш с тях, ще потвърдят ли посещенията ти?

— Не виждам защо да отричат — ухили се Ърл насреща. — Обичайно е, знам, но не е незаконно.

— Не, не е… даже мисля, че е готино.

Тогава Малк се намеси:

— Предвид тези обстоятелства показанията на родителите ще са ненадеждни и недопустими.

— Да, но… Ърл, все пак дай ми адреса им, поне може да говорим с тях по телеекрана.

Ърл нямаше нищо против да даде електронния им адрес за целите на Малк. После попита невинно:

— Какво се предполага, че съм сторил? Знам, че се интересувате от Тина и нейната история с убийството с ледена висулка. Това е всичко. Носи се слух, че работите по случай, свързан с Емили Уондър.

— Вярно е.

— Това няма нищо общо с мен! Знаете ли, че имаме една Емили Уондър, която е година 10?

— Да. Знам всичко за нея.

— Тя изглежда странно. По висока е даже от теб.

Люк беше готов да отвърне, но се сдържа. Една тръпка се спусна от тила му надолу по гръбнака.

— Мерси, Ърл. Това е всичко. Много ни помогна. Отново. Трябва да продължавам нататък.

Явно изненадан от внезапната промяна, Ърл каза:

— О, окей. Може ли да си ходя?

— Разбира се.