Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Какво? — възкликна той.

— Искам да тествам нишките му.

Клинт изглеждаше вбесен:

— Не мога да те спра, но мисля, че правиш ужасна грешка. Освен това тук всички имат еднакви шалове и в случай че не си забелязал, всички ученици са със зелени униформи.

— Моля, донесете ми го.

Господин Гарет отиде до спалнята и Люк дочу как се отваря и затваря някакъв шкаф. Инструкторът се върна с шалче, увито около ръката му.

Люк постави чиста полиетиленова торбичка на масата, после прокара по шала една лепенка, за да полепнат по нея няколко нишки. Постави лепенката на гладката повърхност и помоли Малк да извърши микроскопско изследване и инфрачервена и видима спектроскопия, за да идентифицира нишката и да определи цвета й.

— Надявам се ще се съгласите, че действаме според правилата — каза на Клинт, — обаче не ме попитахте защо го правим. Странно. А може би знаете.

— Не е странно. Няма нужда да питам. Сигурно сте намерили зелена нишка на някое от местопрестъпленията. Но отсега ви казвам, че няма нищо общо с мен.

— Е, значи явно няма от какво да се притеснявате. Всеки момент Малк ще докаже, че сте невинен. — Люк очевидно се поколеба. — Какво обичайно правите през почивните дни?

— Махам се оттук. Ходя на разходки. Това бях планирал и сега… Да се катеря по планините. Това ми е хоби. Разсейва ме от делничните мисли, от седмичната работа.

— Сам ли ходите?

— Да.

— Значи няма кой да потвърди къде сте бил в съботите на 16-ти юли и на 24-ти декември?

— Не може да очаквате от мен да си спомням точно тези две дати, но да, няма кой да свидетелства къде съм бил.

Малк се намеси в разпита, за да извести:

— Шалът е направен от акрилан. Зеленото багрилно вещество и диаметърът на нишката са подобни на тази нишка, която открихме в Темза, като се има предвид влиянието, което водата е оказала върху нея.

— Интересно — каза Люк. — Нещата не стоят във ваша полза, господин Гарет. Ще се наложи да доведа екип, който да претърси апартамента ви. Всеки квадратен милиметър.

— Но… — запъна се Клинт.

— Да, ще стане голяма бъркотия. Ако Малк сканира наоколо сега, ще ви спестим доста подреждане. Вижте, искам само да видя зимните ви палта, панталоните и обувките. Аз няма да влизам в спалнята ви, за да не цапам, но може да отворите всичко и да извадите обувките си, за да може асистентът ми да направи някои тестове. Ако сте невинен както казвате… — сви рамене — не виждам причина да възразявате или да се опитвате да скриете нещо.

— Добре — отсече Гарет. Бузите му почервеняха, но вероятно не от притеснение, а по-скоро гняв. Измарширува обратно в спалнята и отвори гардероба си, за да може Малк да сканира палтата и панталоните му. После извади обувките си изпод един стол.

— Сложете ги на пода с подметките нагоре — обади се Люк откъм вратата — за да анализира Малк какво има по подметките. Точно така. Благодаря. Да го оставим сега да действа.

Във всекидневната Клинт се свлече в един стол.

— Някога ял ли сте фугу? — попита Люк.

Лицето на Клинт се сбръчка в недоумение.

— Какво общо има това с всичко останало?

— Ял ли сте?

— Всъщност да.

— Рисковано е.

— Не и в ръцете на опитен готвач — отрече Гарет, — който знае как да го приготви добре.

— Но все пак някои хора биват отравяни с ТТХ и умират.

— Аз още съм жив, нали? — измъмри Клинт.

— Тук наоколо може ли човек да хапне риба-балон?

— Да. Ако знаете подходящото място.

— Чух, че се интересувате от морската фауна.

Кимна предпазливо. На Люк внезапно му хрумна, че Клинт може би крие нещо.

— Да не би вие да знаете как се готви?

— Това е едно мое малко хоби. Да, знам как става.

Люк се усмихна вътрешно и смени темата:

— Колко шала имате?

Господин Гарет сви рамене:

— Четири, мисля.

— И всички ли са зелени?

— Не, само един.

— Какво наистина мислите за Емили Уондър — най-добрата ви ученичка по криминалистика?

— Добре ли е — скокна Гарет рязко — Тя да не е…

— Доколкото знам, е добре — отвърна Люк.

— Изключително много ми е мъчно за нея. Животът не е справедлив.

— Опитвате ли да компенсирате заради това?

— Не знам какво… — започна пак озадачен Клинт. Малк го прекъсна, влизайки в стаята и обяви:

— Все още не съм завършил анализа, но се натъкнах на находка от голямо значение.

— Каква е тя? — нетърпеливо запита Люк.

— На дъното на гардероба има контактна леща, която съвпада с тази на ЕУ-2.