Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Ако не можете да обясните какво прави на дъното на гардероба ви тази контактна леща, доста сте загазил — обясни Люк на инструктора.

Изгубил ума и дума, Клинт Гарет клатеше безпомощно глава.

— Носите ли контактни лещи?

— Не.

— Втората жертва носеше, но една от нейните се загуби. И ето че сега я намираме във вашия апартамент. — Люк се поколеба, преди да зададе следващия въпрос: — Как ще обясните това?

— Аз… не знам. Не мога.

Люк го погледна косо:

— Ако бяхте на мое място, какво щяхте да си помислите?

Гарет отново стоеше безмълвен. Унило поклати глава.

— Ясно. Ще прекратя този разпит, докато мобилният ми приключи с анализа. Ще ми е нужен тук, за да записва както звук, така й картина.

Малк се натъкна на втора находка и я добави към делото срещу господин Гарет. Няколко бетонни камъчета се бяха забили в гумената подметка на една от обувките.

— Бетонът се произвежда от цимент и ситна баластра — обикновено чакъл или пясък — разясни той. — За направата му в Единбург се използва почти изцяло крайбрежен пясък. Зрънцата имат еднакви размери, тъй като вълните ги раздробяват на пясък еднакво. По тях обикновено се виждат микроскопични триъгълни белези, причинени от вълните, които със силата си забиват в повърхността им други остри частици. Няколко проби от подметките на господин Гарет нямат такива белези и се състоят от смес от зрънца с много различни размери. Те не са характерни за Единбург. Съвпадат с дребната баластра, която се добива в Северен Гринуич. Химичният анализ ще определи скалата първоизточник и ще потвърди или отхвърли съответствието.

Люк се наведе и изхлузи единия си ботуш.

— Онзи ден вървях доста по такива камъни. Имам ли и по моите подметки?

— Потвърдено.

— Моля те, сравни и съпостави, Малк.

Карайки господин Гарет да се поизпоти още малко, Люк седеше мълчаливо. Сигурно е тръпнел от удоволствие. Трябва да е ликувал вътрешно. Всички парчета от пъзела се подреждаха на мястото си. Точно като в училище, когато решеше някое училищно упражнение. И тъкмо това го притесняваше. Един вид всичко изглеждаше твърде прилежно. В истинския свят нещата са доста по-разхвърляни, в сравнение с един училищен проект.

Клинт Гарет не смееше да вдигне глава. Смутен, той беше заровил лицето между двете си ръце и шепнеше:

— Не го вярвам. Това не може да ми се случва. — Тъмни петна пот бяха започнали да се появяват по ризата му.

Като го наблюдаваше през цялото време Люк извади снимка на изчезналото момиче и попита:

— Познавате ли я?

Инструкторът потърси сходство и отговори: „Не.“

Малк се върна във всекидневната и произнесе присъдата си:

— Съотношението на минералите циркон и ставролит е еднакво. Ситната баластра по обувките на инструктор Гарет и криминалния следовател Хардинг е една и съща.

Люк погледна пронизително към Клинт:

— Това означава, че наскоро обувките ви са били в Северен Гринуич.

— Не мога… Това не може да се случва.

Обръщайки се към мобилния си, Люк каза:

— По обувките имаше ли някакви пръстови отпечатъци?

— Потвърдено. Само един частичен пръстов отпечатък не принадлежи на господин Гарет. Той не е в базата ми данни — след това добави — Има достатъчно доказателства, за да обвиним инструктор Клинт Гарет в убийството на Емили Уондър в Уобърн и в отвличането на друга Емили Уондър в Лондон.

Вцепенен, инструкторът стоеше зяпнал с отворена уста пред робота.

Люк не реагира веднага. Той подсмръкна и замисли следващия си ход. После поклати глава и каза: „Не.“

— Властите те задължават да арестуваш и държиш под отговорност този заподозрян.

Инструктор Гарет сигурно вече е бил на ръба на стола си от напрежение все едно се намира на турнир по тенис. Ту гледаше измъчено към Малк, тук поглеждаше към Люк и след това пак към Малк. Изглежда искаше Люк да спечели двубоя.

— Хм. Аз обаче вече реших. — Обръщайки се към Гарет Люк заяви: — Дайте ми идентификационната си карта. Ще поискам секретарката на училището да понижи статуса й, така че да не може да се ползва навън. Това е. Засега няма да ви арестувам или да поставям някакви обвинения срещу вас, но ще ви бъде наложено ограничение да напускате комплекса.

— Аз… Благодаря ви.

Люк подаде ръката си напред, за да вземе картата на инструктора. Преди да излезе от апартамента попита:

— Между другото, има ли някой в училището, който иска да се отърве от вас?

Клинт зяпна Люк за миг, преди озадачението да се изпари от лицето му.