Малкълм Роуз - Убийства по списък

— Е и? — погледна го сурово тя.

— Изглеждаш ми учудена.

— Нима?

— Да. Сякаш не си очаквала нишката да се озове в някакъв склад.

— Напротив — отвърна тя. — Просто не съм очаквала вие да ми обяснявате къде сте я намерил.

Не изпускайки от поглед лицето на Емили, се провикна към спалнята:

— Хей, Малк, до къде стигна? Как върви?

— Тук има много пръстови отпечатъци, които пасват на частичния отпечатък от обувката на инструктор Гарет, но не съм открил никакви значителни доказателства. Няколко дрехи, от които вълнено палто и училищният шал, са били прани съвсем скоро, а един чифт ботуши е бил почистен много старателно.

Люк се замисли над това и се усмихна.

— Ботушите, Малк. Използвай лазера си, за да ги разрежеш и след това ги сканирай отвътре.

— Не! — изпищя Емили.

— Какъв е проблемът? — попита Люк.

— Не можете просто така…

— Мога. Знаеш, че Малк не би го направил, ако беше забранено от закона.

— Да, но просто… Тези са ми любимите.

— Съжалявам — спокойно каза Люк и слабата миризма на изгорена кожа се разнесе из всекидневната. — Обаче не това те притеснява. Лесно е да се почистят отвън, нали? Но не и да извадиш всичко отвътре. Кой знае какво може да е попаднало там и да се е настанило удобно във ватата. — Направи пауза за няколко секунди, преди да я запита — Защо твой отпечатък бе намерен по един чифт обувки, който принадлежи на господин Гарет?

Тя сви рамене:

— Може да съм се допряла на него в клас. Например като е бил пред мен и аз съм си била изпуснала нещо на пода.

— Не звучиш много убедително — отбеляза Люк. — Чувала ли си за situs inversus totalis?

— Не — отсече тя.

— Е, това вече е странно, тъй като господин Гарет спомена, че сте го учили в един час през година 9.

Смутена от това отвърна:

— О, да. Сега си спомних.

— Отрече го, защото не искаш да разбера, че си направила проучване на роднините си и се е оказало, че Емили Уондър от Уобърн има такова нещо. Така си разбрала точно къде трябва да я намушкаш.

— Този урок го бях забравила. Това е. Голяма част от това, което господин Гарет ни учи лесно се забравя.

Люк кимна:

— Ти май не го харесваш много, въпреки че той има много високо мнение за теб. Заради това ли е? Прекалява ли със симпатиите? Понякога хората се доближават прекалено близко до теб. Натрапват се и стават нахални, нали така? Наскоро канил ли те е в апартамента си? Имай предвид, че съм го питал.

— Каза, че искал да разговаря с мен относно бъдещето ми. Той е направо отвратителен, сериозно. Пленило го е моето пропадане.

Малк се появи на вратата преди Люк да зададе поредния си въпрос.

— Има две частици бяла прах в петата на единия ботуш.

— Направи химически анализ, моля.

— Вече е направен. Перилен препарат е.

— Перилен препарат ли?

Обърна се към Емили. Тя измърмори:

— Все пак трябва да се почистват с нещо.

— Каква марка прах е това? — се обърна Люк към Малк.

— Произведен е от Перилни препарати Блекуол, но според архивите, компанията е фалирала преди шест години.

Усети как надолу по гръбнака му започна да се разнася приятно гъделичкане. Обърна се към Емили и каза:

— Случайно да имаш препарат за пране отпреди шест години, произведен в Северен Гринуич?

Дългото й и грозновато лице бе променило изражението си неимоверно много. Изглеждаше дори още по-изнемощяло. Тя поклати глава.

— Има само един начин да си се добрала до него. Била си в изоставения завод в Лондон. Там ли е тя, Емили?

— Вие сте криминалистът, не аз — отвърна язвително Емили. — Аз дори няма да завърша. Вие си преценете.

— Кажи ми и Властите ще вземат предвид твоето съдействие.

Тя се вторачи в него предизвикателно:

— Така ли? Ще ме обвините в убийство. И как ще повлияе върху цялата работа моето съдействие?

— Може и да повлияе — отвърна Люк, знаейки, че няма.

Емили отново промени изражението си. Изкривена усмивка се появи на лицето й.

— Какво вие — и законът — смятате, че може да ми сторите? Да ме обвините, да заведете дело срещу мен, да ме обявите за виновна и да ми лепнете смъртна присъда? — Сви рамене сякаш въобще не й пукаше. — Няма да дочакам да стане. Липодистрофията вече ми е предписала смъртната присъда. — Поклати мъжествената си глава. — Не можете да ме пипнете. И Властите не могат. Наказанията са неприложими върху мен. Нямате никаква полза от мен, а пък аз нямам какво да губя.

Разбира се, Люк осъзна, че тя отново беше права. Перилният препарат наистина я свързваше с отвличането в Лондон. А връзката с ЕУ-4 вероятно я свързваше и с другите Емили Уондър, но не криминално. На Люк му беше нужно повече. Но тя изглеждаше сломена и разположена да говори — може би, защото нямаше какво да губи, насилваше късмета си.